Уикипедия

Мариинско евангелие: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Image:Codex Marianus, fol 36r.jpg|Страница от Мариинското евангелие|thumb|right]]
'''Мариинското четвероевангелие''' (на [[латински език|латински]]: ''Codex Marianus'') е [[глаголица|глаголически]] [[ръкопис]], датиращ от началото на [[11 век]]. Състои се от 173 [[пергамент|пергаментови]] листа. Наименованието му произлиза от [[манастир]]а „Света Мария“ на [[Атон]], където е открито от руския учен-[[славист]] [[Виктор Григорович]] през [[1844]]-[[1845]] г. Той го отнася в [[Русия]]. След неговата смърт, ръкописът попада в московския [[Румянцевски музей]], а сега се намира в [[Руска държавна библиотека|РумянцевскияРуската музейдържавна библиотека]] (Григ. Сега№ 6 / М.1689). Два отделни листа се съхранявапазят в МосковскатаАвстрийската държавнанационална библиотека, [[Виена]], под сигнатура ''Vindob. Slav. 146''.
 
Ръкописът съдържа [[евангелие|евангелията]] на [[Матей (евангелист)|Матей]], [[Марко (евангелист)|Марко]], [[Лука (евангелист)|Лука]] и [[Йоан Богослов|Йоан]]. Не са запазени началото и краят му. Лист №134134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на [[кирилица]]. Липсва и лист №167167.
 
Въз основа на смесването на буквите ѫ (?) и Ѹ (?) се смята, че Мариинското четвероевангелие произлиза от Северна [[Македония]].
Ред 25:
 
== Издания ==
* „Quattuor„[http://archive.org/texts/flipbook/flippy.php?id=quattuorevangel00unkngoog Quattuor evangeliorum versionis palaeoslovenicae codex Marianus glagoliticus] - Памятник глаголической письмености. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями“, [[Ватрослав Ягич]], [[Берлин]] и [[Петербург]], 1883 г. Към изданието е приложено изследване на Ягич върху [[палеография|палеографските]] му и езикови особености и пълен речник. Липсващият лист №167167 е попълнен със съответниятсъответния текст от ''„[[Зографско четвероевангелие|Зографското четвероевангелие]]“''. (преиздадено: Грац 1960) ▼
* електронна версия присъствана текста е включена в [http://www.helsinki.fi/slaavilaiset/ccmh/marianus.html Corpus Cyrillo-Methodianum Helsingiense.]▼
 
==Изследвания==
▲* „Quattuor evangeliorum versionis palaeoslovenicae codex Marianus glagoliticus - Памятник глаголической письмености. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями“, [[Ватрослав Ягич]], [[Берлин]] и [[Петербург]], 1883 г. Към изданието е приложено изследване на Ягич върху [[палеография|палеографските]] му и езикови особености и пълен речник. Липсващият лист №167 е попълнен със съответният текст от ''„[[Зографско четвероевангелие|Зографското четвероевангелие]]“''. (преиздадено: Грац 1960)
* „Особеностите на езика на Мариинския паметник“, [[Любомир Милетич]], „Периодично„Периодическо списание XIX-XXI“на Българското книжовно дружество“, V, 1880 г., кн. 19-20, [http://archive.org/stream/periodicheskosp04druzgoog#page/n239/mode/2up 219-252]
* „К вопросу о месте написания Мариинского евангелия“, П. Бузук, „Известия Отд.Отделения русск.русского яз. XXIII“, 1918 г.языка и „Замечаниясловесности оИмператорской МариинскомАкадемии Евангелии“наук“, „ИзвестияXXIII, Отд.1918 русскг., язкн. XXIX“2, 1924 г.109-149▼
* „Состав Остромирова евангелия“, Ф. Ф. Фортунатов, Петербург, 1908 г.
* „Замечания о Мариинском Евангелии“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIX, 1924 г., [http://feb-web.ru/feb/izvest/1924/01/241-307.htm 307-368]
▲* „К вопросу о месте написания Мариинского евангелия“, П. Бузук, „Известия Отд. русск. яз. XXIII“, 1918 г. и „Замечания о Мариинском Евангелии“, „Известия Отд. русск. яз. XXIX“, 1924 г.
▲* електронна версия присъства в Corpus Cyrillo-Methodianum Helsingiense.
 
== Източници ==
 
* [[:s:ru:Мариинское евангелие|Мариинско евангелие в Уикиизточник]]
* „Старобългарски език. Текстове и речник“ - Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976, 34-43
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мариинско_евангелие“.