Гъркомани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Възникване |
|||
Ред 6:
== История на явлението ==
=== Възникване ===
Процесът е известен през време на Османското владичество, но през нвората половина на 17-ти век придобива широки размери. Творбата на Отец Паисий "[[История славянобългарска]]" е насочена срещу гърчеенето и с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. Във вековете на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Въпреки това, поне до 40-те години на 19 в. това, което в българската историография се нарича “погърчване” до известна степен съвпадало с поевропейчването.<ref>[http://www.bulgc18.com/occidentalism/Detrez.htm “Погърчване” и “поевропейчване” през Възраждането. Раймон Детрез]</ref> Както французите след Френската революция се опитвали да разпространят по цяла Европа култура, която те смятали за универсална, а не етнически френска, така [[рум миллет|гъркофонните ромеи]] разпространявали същата универсална (френска) култура по Балканите. Тази европейска култура била толкова чужда на гръцкия селянин, колкото и на българския и поради това рум милетът бил подложен на процеси на разпад. От 40-те години по целия полуостров започнала трескава дейност на т. н. “етнически активисти”, чийто цел била разрушаването на рум миллета и трансформирането на езиковите общности в нации. Гърците сменили споделената от останалите балканци източноправославна, патриаршистка идентичност<ref>[http://books.google.bg/books?id=I9p_m7oXQ00C&pg=PA68&dq=rum+millet+identity&hl=bg&sa=X&ei=gQHuTubqOoT0-ga39uCcAg&ved=0CEEQ6AEwAw#v=onepage&q=rum%20millet%20identity&f=false Nationalism, globalization, and orthodoxy: the social origins of ethnic conflict in the Balkans, Victor Roudometof, Roland Robertson, Greenwood Publishing Group, 2001, ISBN 0313319499, p. 68-71.]</ref> с несподелимата елинска [[мегали идея]], а българите поели към изграждане на [[булгар миллет]]. ▼
▲Процесът
Първоначално терминът за "славяногласните гърци" е ''българогласни гърци'' (βουλγαρόφωνοι Έλληνες), но към края на века се променя на ''славяногласни'', за да се прекъсне връзката с появилата се в [[1878]] година българската национална държава. В някои британски източници при аналогична употреба се използва ''Hellenized Bulgars'' (погърчени или елинизирани българи), в отличие от гърци и българи, а българското ''гъркомани'' (Grecomanes) се предава като местен термин.<ref>Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 22, 28 - Доклад от секретаря на английското посолство в Цариград, Янг, февруари 1902.</ref>▼
=== Гърчеене сред интелигенцията ===
Ред 37:
=== Употреба на термина ===
▲Първоначално терминът за "славяногласните гърци" е ''българогласни гърци'' (βουλγαρόφωνοι Έλληνες), но към края на века се променя на ''славяногласни'', за да се прекъсне връзката с появилата се в [[1878]] година българската национална държава. В някои британски източници при аналогична употреба се използва ''Hellenized Bulgars'' (погърчени или елинизирани българи), в отличие от гърци и българи, а българското ''гъркомани'' (Grecomanes) се предава като местен термин.<ref>Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 22, 28 - Доклад от секретаря на английското посолство в Цариград, Янг, февруари 1902.</ref>
В България и Република Македония, когато терминът гъркомани се използва самостоятелно, почти винаги става въпрос за българоговорещи (съответно „македоноговорещи“) гъркомани, а в останалите случаи се пояснява - ''власи гъркомани'' или ''албанци гъркомани''. В Румъния и Албания е обратно - самостоятелната употреба означава ''власи гъркомани'' или албанци гъркомани''. Второто значение на термина гъркоман - човек предан на Цариградската патриаршия, е равнозначно на '''патриаршист'''. Двете употреби често се сливат и в България, и в Гърция. Но трябва да се има предвид, че макар всички гъркомани да са патриаршисти, не всички партиаршисти са имали гръцко национално чувство. Гръцката наука в повечето случаи слага знак за равенство между ''патриаршист'' и ''грък''.
| |||