Уикипедия

Простонароден латински език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
махам твърдения без източник; добавен източник
Ред 1:
{{без източници}}
[[Картинка:pompeii-graffiti.jpg|frame|Надпис на простонароден латински върху стена в [[Помпей]]]]
{{факт|'''Простонароден''' или '''народен латински''' (на латински ''sermo vulgaris'') е общо наименование на местните диалекти на [[Латински език|латинския език]], говорени най-вече в западните [[Римска провинция|провинции]] на [[Римска империя|Римската империя]], преди да се развият в ранните [[романски езици]]. Смята се, че около [[9 век|девети век]] на базата на простонародния латински окончателно се оформят отделните романски езици.|2012|03|03}}
 
'''Простонароден латински''' ({{lang-la|sermo vulgaris}}) е общо наименование на различни говорими варианти на [[латински език|латинския език]], които произлизат от [[Класически латински език|класическия латински]], но се различават от него. С политическата дезинтеграция на [[Римска империя|Римската империя]] контактите между отделните географски области отслабват, различията между местните форми на простонародния латински нарастват и около 7 век те се обособяват в самостоятелни [[романски езици]].<ref>{{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2013 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/633448/Vulgar-Latin | title = Vulgar Latin | work = britannica.com | accessdate = 2013-01-09 | lang = en}}</ref>
{{факт|Този разговорен латински се отличава от [[Книжовен език|книжовния език]] на [[Класически латински|класическия латински]] по своето произношение, лексика и граматика. Някои особености на простонародния латински се появяват чак през късния период на империята. Други съществуват много по-рано в разговорния латински или поне в неговите най-силно отличаващи се от стандартната форма диалекти. Данните сочат, че говоримият латински се е разпаднал на различни раздалечаващи се [[Диалект|диалекти]] към края на империята, и тъй като никой не е транскрибирал фонетично ежедневната реч на латиноговорещите през посочения период, изследователите на простонародния латински трябва да го изучават по косвени данни.|2012|03|03}}
 
{{факт|Данни за простонародния латински черпим главно от три източника. Първо, [[Сравнително-исторически метод (лингвистика)|сравнителният метод]] може да покаже съществените особености на романските езици и да отбележи по какво те се отличават от класическия латински. Второ, редица текстове от късния латински период, отнасящи се за граматическите норми, осъждат грешките, допускани от хората, използващи латински и предоставят информация, за това как всъщност хората са говорели латинския. И накрая, граматически грешки и некласически употреби на някои правила, които понякога се срещат в късни латински текстове, също хвърлят светлина върху говоримия език на писателя.|2012|03|03}}
 
==Какво е било „простонароден латински“?==
Името „простонароден“ или „народен“ произлиза от латинската дума ''vulgaris'', „всеобщ“, „(общо)народен“. За латинистите „простонароден латински“ има няколко значения:
{{факт|# Това е говоримият език на [[Римска империя|Римската империя]], пренесен от римските войници в [[Галия]], [[Хиспания|Иберия]], или [[Дакия]]. Той е различен от книжовния латински език, използван в късната република и ранната империя, наречен „късен“ латински и чийто стил се различава слабо от по-ранните „класически“ стандарти.|2012|03|03}}
{{факт|# Това е предполагаемият предшественик на [[романски езици|романските езици]] („Прото-Романски“) и по-специално на западните романски езици. Този език представлява латински език с известен брой важни семантични звукови и други промени и който не може да бъде изучаван пряко, освен в текстовете на няколко надписа-[[графити]] или [[Историческо езикознание|възстановяван]] с оглед на промените, които се наблюдават в неговите дъщерни езици.|2012|03|03}}
{{факт|# Названието „простонароден латински“ понякога се използва, за да се опишат граматическите изменения в някои латински текстове от късния период, които не се подчиняват на класическите правила на латинския език, и които отразяват някои черти от граматиката на говоримия латински (проторомански). Такива текстове са например ''Peregrinatio Aetheriae'' (Пътепис на [[Етерия]]) от [[4 век|четвърти век]] - разказ на монахиня за пътуването и&#768; до Палестина и планината Синай, или трудовете на [[Григорий от Тур]].|2012|03|03}}
 
Поради оскъдния брой писмени свидетелства на простонароден латински изучаването на езика е трудно и се базира главно на описания за употребата на неправилни форми в латински език или малък брой текстове написани на разговорен език. Текстове, които представляват интерес за лингвистите, са списъци с неправилни форми на латински език като например ''Appendix Probi''. Други творби, като ''Peregrinatio Aetheriae'', са много ценни за [[Филология|филолозите]], защото съдържат грешки или отклонения от стандартния правопис и предоставят свидетелства за начина на говорене през периода на създаването им. Някои литературни трудове от Класическия период, написани на по-разговорен език, също хвърлят известна светлина върху особеностите на простонародния латински. В [[Комедия|комедиите]] на [[Тит Макций Плавт|Плавт]] и [[Публий Теренций Афер|Теренций]], в които участват много герои [[Роб|роби]], както и в речта на освободените роби от книгата [[Сатирикон]] на [[Петроний Арбитър]] се срещат някои ранно появили се диалектни форми в латинския. Друга група важни паметници на народния латински са късните латински надписи, в които често са отразени форми от разговорния език.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Простонароден_латински_език“.