Георги Димчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 22:
По същото време Г. Димчев се среща и разговаря с преставители и на [[ЕАМ]]. По време на срещата е разискван отново македонският въпрос, като представителят на ЕАМ се изказва за целостта на Гърция, а Димчев за независима Македония, като отново не се постига съгласие и преговорите са прекъснати. Така Г. Димчев търси връзка с [[Иван Михайлов]] в Загреб. Куриерът арх. [[Борис Огнянов]] обаче попада на мина и загива и опитът за контакт остава безуспешен. През август 1944 г. английското разузнаване на Балканите прави опит да се свърже с Г. Димчев и да води преговори, но той отказва. При това положение командването на Воденската дружина решава да я изтегли на [[Каймакчалан]]. Но по донос на ЕЛАС на 11 септември 1944 помещенията на дружината са блокирани от германците и тя е разоръжена. На 12 септември, със съдействието на английската авиация ЕЛАС напада Воден. При това положение германците връщат оръжието на дружината и тя взема участие в отблъскването на партизаните.
Не успял да се свърже с Михайлов и да получи указания за по-нататъшните действия на дружината, Димчев сам тръгва през [[Солун]] за [[София]]. Тук се среща с бивши членове на ВМРО и получава нареждане да се върне във Воден и да придвижи дружините към Скопие, с оглед плановете за създаване на [[Независима Република Македония]] под покровителссвото на германците. На път за Воден той е арестуван във [[Велес]] от партизаните и е подложен на жесток побой, след което е предаден на гърците. Лежи в солунския затвор [[Бяла кула|Беяз куле]], откъдето е освободен след английско застъпничество и заминава за България. През март 1945 година е арестуван и лежи 5 години в трудови лагери<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДЕЛО В ЮГОЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ (1941 – 1944 г.)]</ref>. Умира в 1980 година в София<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, София, 2003, стр. 146.]</ref>. Оставя три тома непубликувани спомени. Преди смъртта си пише:
{{цитат|Сега аз се чувствам морално удовлетворен, че нашите разбирания за българския характер на Македония са приети от обществото, в което жиевеем. А това е по-важно от всичко.<ref>Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том 1, София, 2007, стр. 468 - 469.</ref>}}
| |||