Гъркомани: Разлика между версии

Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура има сред [[православие|православното]] население на [[Балкани]]те, на смесването на религиозната и националната идентичност, а към края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] - и на целенасочената гръцка национална пропаганда в Македония и Тракия. През този период гъркоманията в Македония е свързана както с емоционална привързаност към гръцката култура, така и с прагматически съображения относно възможностите областта да бъде присъединена към [[Гърция]].<ref>Лабаури, Дмитрий Олегович. Болгарское национальное движение в Македонии и Фракии в 1894—1908 гг: Идеология, программа, практика политической борьбы, София 2008, с. 49.</ref>

Поради това, преди началото на борбата за признаване на [[булгар миллет]]а, някои получили гръцко образование българи, като [[Никола Пиколо]],<ref>Darius A. Spieth, Napoleon's Sorcerers: The Sophisians, Cranbury: Associated University Presses, 2007, ISBN 0874139570, [http://books.google.bg/books?id=DftFDjYDyX4C&pg=PA155&dq=nicola+piccolo+bulgaria+greek&hl=bg&sa=X&ei=Ut3lUJ6bCsa0tAa69IGYBg&redir_esc=y#v=onepage&q=nicola%20piccolo%20bulgaria%20greek&f=false p. 155.]</ref> [[Васил Априлов]], [[Братя Миладинови]], [[Атанас Богориди]], [[Григор Пърличев]],<ref>Peter Mackridge, Language and National Identity in Greece, 1766-1976, Oxford University Press, 2010, ISBN 019959905X, [http://books.google.bg/books?id=mHMqYgP7f0oC&pg=PA189&dq=parlichev+greek+identity&hl=bg&sa=X&ei=iDLsULG-N8mo4ASMuICoBw&redir_esc=y#v=onepage&q=parlichev%20greek%20identity&f=false p. 189.]</ref><ref>Ioannis N. Grigoriadis, Religion in Greek and Turkish Nationalism: A “Sacred Synthesis”, Palgrave Macmillan, 2012, ISBN 1137301198, [http://books.google.bg/books?id=IAWLUF8Hsb8C&pg=PA22&dq=grigor+parlichev+greek+idea&hl=bg&sa=X&ei=ohnsUIuUK8ap4AT6oIGgCA&redir_esc=y#v=onepage&q=grigor%20parlichev%20greek%20idea&f=false p. 22.]</ref><ref>Антония Велкова-Гайдаржиева, [http://liternet.bg/publish2/avelkova/g_pyrlichev.htm Биография и литературна история] ("Григор Пърличев" от Васил Пундев). – Електронно списание LiterNet, 04.07.2007, № 7 (92) </ref> [[Константин Фотинов]]<ref>[[Георги Константинов|Константинов, Г.]] Нова българска литература. Том 1. София: Хемус, 1947, [http://books.google.bg/books?ei=5F7sUNXUCumo4ASXkIG4DA&hl=bg&id=mNshAAAAMAAJ&dq=%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81+%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2&q=%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81#search_anchor стр. 174.]</ref><ref>Списание на Българската академия на науките, 26, 1980, [http://books.google.bg/books?ei=PGPsUIbBLIyM4gS75ICoDg&hl=bg&id=nrkrAQAAIAAJ&dq=%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B5&q=%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81+%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B5#search_anchor стр. 64.]</ref> и др. или минават през период на гърчеене, или дълготрайно променят своята народностна самоличност. Част от българските историци наричат това явление “погърчване”. Според [[Раймонд Детрез]] то до голяма степен съвпада с приобщаването към модерната западна култура въобще.<ref>Раймон Детрез, [http://www.bulgc18.com/occidentalism/Detrez.htm “Погърчване” и “поевропейчване” през Възраждането]. Виж също: Иванов, Й. Гръцко-български отношения преди църковната борба. - В: Иванов, Й. Избрани произведения. Т.1. С., 1982, 157-167.</ref>