[[Картинка:Gypsum Australia.jpg|мини|Гипсови кристали от [[Нов Южен Уелс]], Австралия]]
'''Гипсът''' е много мек [[минерал]] с [[химия|химична формула]] CaSO<sub>4</sub>'''·'''2H<sub>2</sub>O. При нагряване от 107 до 170 градуса°C двухидратниядвухидратният гипс преминава в полихидратен гипс и добива свойството да свързва. От 200 до 250 °C той губи още от намиращата се в него вода и увеличава още свойството да свързва. При 400 градуса°C той напълно губи кристализационната вода и губи свойството да свързва. Получава се т. нар. "мъртъв" гипс с формула CaSO<sub>4</sub>. Нагрят над 800 градуса°C той отново придобива свойството да свързва. Гипсът намира широко приложение в [[строителство]]то (като материал за [[мазилка]], [[гипсокартон]], [[гипсофазер]] и др.), в [[земеделие]]то, [[текстилна промишленост|текстилната]] и [[хартиена промишленост|хартиената промишленост]]. Най-големите производители на гипс в света са [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]], [[Франция]], [[Италия]] и [[Великобритания]]. Находищата му са седиментогенни и изветрителни.
В [[България]] от 1965 г. природен гипс се добива и от него се произвежда печен гипс единствено в с. [[Кошава]] край гр. [[Видин]] от фирмата "ГИПС" АД. Подземният рудник за добив на природен гипс е с дълбочина 300 мm. Добивът се осъществява с пробивно-взривни работи, товаренето на отбития материал - с челни товарачи, а извозътизвозването до шахтите - със самосвали. Височината на добивните камери е 10-12 м.m при широчина 7 мm. Отработените камери се запълват хидравлично с пясък от р. Дунав. Годишният добив на суров гипс е около 150-180 хил. тt.
