Вълнари: Разлика между версии

градове Шумен, Добрич и Разград са на почти еднакво разстояние

от селото.

Релефът на земната повърхност е равнинен. Почвата е чернозем.

Климатът е умереноконтинентален. Надморското равнище е между

== История ==

Местността, където се намира село Вълнари е била обитавана от траки, римляни, славяни и прабългари.

Селото се намирало в северна посока от сегашното, където има останки от стари къщи. Легенда разказва, че местното население открива гроб на светец и това е причина за преместването на селото. Стари хора смятат, че по вероятна причина е безводието, което принуждава хората да преместят жилищата си на юг около няколко кладенеца и естествени водоизточници – гьолове.

През 1916 г. се строи тесен железопътен път от гара Каспичан до село Хърсово. По-късно релсите се удължават до село Тодор Икономово. Гара Вълнари е на около 1 км от селото и била голямо удобство за местните жители. Линията е закрита през 1964г.

През 1879 година се открива турско религиозно училище. Обучението се водело в две стаи, долепени до джамията, в което се наизустявал корана. След 1919 г. в частното турско училище обучението се води по нов метод, като преобладават светските науки.

През 1923 година в село Вълнари се открива първоначално училище за деца от български произход. В това училище е нощувал цар Борис ІІІ, който преоблечен като търговски пътник обикалял България, за да види как живеят поданиците му. Сменяли се много учители, но само Драгой Тодоров Бойков от Нови пазар работи последователно 27 години. Той е инициатор на всичко прогресивно в селото. През 1927-28 г. за издръжка на училището е дадена 500 дка фондова земя за вечно ползване. Селото се посещава два пъти месечно от медицински фелдшер.

През 1929 г. се слага началото на читалищната дейност. Там се организират колективни четения на вестници, слуша се единственото радио, коментират се политическите събития.

През 1935 г. се построява ново училище за деца от български произход, което има безплатна баня и трапезария за учениците. Посещава се от варненско-преславски свещеник и хора от цялата околия, като пример за новаторска идея за обучение и грижа за учениците. По-прогресивните турци записвали децата си в българското училище. Същата година селото се преименува от Софулар на Вълнари. Няма точни сведения новото име на селото да е свързано с производителите или купувачите на вълна.

През 1936 г в селото се построява и сграда за кметско наместничество.

Много хора от Вълнари са участници в Отечествената война през 1944 - 45г, които воюват срещу хитлеристка Германия. Поради военните действия и болестите, хората обедняват и преживяват трудни години.

През същата година вероучението е премахнато от учебните програми, въвежда се и новия правопис без „ъ” в края на думите. Започва кампания за премахване на неграмотността. В читалището и училището се организират курсове, изнасят се беседи, четат се реферати. Възпитанието е атеистично. В читалището има театрална група, художествена самодейност, фолклорен състав.

През 1945г в село Вълнари има общо 407 домакинства, от които около 100 са българските домакинства и 307 са турските домакинства. Селският мегдан с изградена каменна трибуна за речи или музиканти се намира източно от българските гробища.

През същата година в селото се основава потребителска кооперация „Сила”. Целта на кооперацията е да отпуска заеми до 20 000 лева на членовете си.

На 12.12.1948г е основано ТКЗС с 38 члена. Последните членове на ТКЗС са приети през 1956-58 година. Около 1960 година селото е електрифицирано.

През 1959/60 година завършва строителството на ново двуетажно училище и голям физкултурен салон. Турското и българското начално училище се обединяват и така се създава основно училище „Христо Ботев” в село Вълнари. Обучението се води на български език. Разкрити са кабинети по физика, химия и други предмети, оборудват се работилници, набавят се помагала, назначават се редовни учители.

През 1966г е открита новата постройка на читалището, в което има богата дейност.. Първият етаж има конферентна зала и голям салон за тържества и събрания. На втория етаж е библиотеката с около 5000тома книжен фонд.

В селото има основно училище „Христо Ботев“, детска градина „Ален мак“ и здравен кабинет.