Разлика между версии на „Калисто (спътник)“

редакция без резюме
'''Калисто''' е вторият по големина [[естествен спътник]] на [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и третият в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Открит е през [[1610]] г. от [[Галилео Галилей]] и носи името на любовницата на бога [[Зевс]] от [[древногръцка митология|древногръцката митология]] [[Калисто (митология)|Калисто]].
 
Името "''Калисто"'' е предложено от [[Симон Мариус]] скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до средата на [[20 век]]. Преди това Калисто е наричан '''Юпитер 4''' или ''четвъртиячетвъртият спътник на Юпитер''.
 
==Физически характеристики==
Разстоянието от Юпитер до Калисто е 1&nbsp;883&nbsp;000&nbsp;km, радиусът му е 2400&nbsp;kmкм, а масата му е 1,08.10<sup>23</sup>&nbsp;[[килограм|kgкг]].
 
===Повърхност===
Калисто е покритият с най-много кратери спътник в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се считапредполага, че в геологични периоди може да заличи неравности в релефа чрез бавното си придвижване. Две от най-големите забележителности на Калисто са кратеракратерът [[Valhalla (кратер)|Valhalla]] имащс диаметър от 600&nbsp;kmкм и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000&nbsp;kmкм, и серията от кратери [[Gipul Catena]], разположени в права линия на повърхността на спътника. За Gipul Catena се считасмята, че е образуван от обект, койторазрушил се е разрушил на множество малки части под действието на [[приливни сили|приливните сили]] на Юпитер подобно на [[комета]]та [[Шумейкъл-Леви 9]]. ЗаВъзрастта на кората на Калисто се счита, че еопределя на 4 милиарда години.
 
[[Файл:Callisto_terrain.jpg|мини|ляво|250px|Близък план на кратера [[Асгард (кратер)|Асгард]]]]
===Океан под повърхността===
 
Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105&nbsp;kmкм леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10&nbsp;kmкм. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от космическия апарат Галилео чрез измервания на зависимостите на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, издавайкикоето издава наличието на проводящ материал под повърхността,. за койтоСмята се счита, че етази роля се изпълнява от солениятсоления океан. Друго доказателство за наличието на океан е фактафактът, че повърхността на, диаметрално противоположния крайпротивоположна на спътника от големия кратер Valhalla, не е напукана илии не показващапоказва следи от сеизмични вълни, породени от гигантскиягигантски сблъсък. На [[Луна]]та и на [[Меркурий (планета)|Меркурий]] обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че на Калисто съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни на Калисто — а именно течнияттечен океан под повърхността.
 
=== Състав ===
 
Вътрешността на Калисто е изградена предимно от силикатни скали, като преходапреходът между повърхностната ледена покривка и скалите във вътрешността е плавен. За спътника се считапредполага, че има сравнително малко желязно ядро и това обяснява най-ниската му плътност в сравнение с останалите [[галилееви луни]] — 1,86&nbsp;g/cm<sup>3</sup> или приблизително 40% лед и 60 % [[скала (геология)|скали]] и [[желязо]]. Структурата на Калисто вероятно е подобна на тези на [[Титан (спътник)|Титан]] и [[Тритон (спътник)|Тритон]].
 
За разлика от съседния [[Ганимед (спътник)|Ганимед]], на Калисто липсват доказателства за тектонична активност и повърхността му се е запазила сравнително непроменена от образуването му. За разлика от Европа и Ганимед, които имат тънки атмосфери от кислород, Калисто има тънка атмосфера от [[въглероден диоксид]]. Отсъствието на кислород се обяснява с факта, че орбитата на спътника лежи извън [[радиационен пояс|радиационния пояс]] на Юпитер и повърхността му не е подложена на интензивна [[йон]]изация.
Анонимен потребител