Гъркомани: Разлика между версии

Процесът се заражда през време на Османското владичество, но през втората половина на 18-ти век придобива по-широки размери. Творбата на Отец Паисий "[[История славянобългарска]]" е насочена срещу гърчеенето и с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. Във вековете на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Въпреки това, поне до 40-те години на 19 в. това, което в българската историография се нарича “погърчване” до известна степен съвпадало с поевропейчването.<ref>[http://www.bulgc18.com/occidentalism/Detrez.htm “Погърчване” и “поевропейчване” през Възраждането. Раймон Детрез]</ref> Както французите след Френската революция се опитвали да разпространят по цяла Европа култура, която те смятали за универсална, а не етнически френска, така [[рум миллет|гъркофонните ромеи]] разпространявали същата универсална (френска) култура по Балканите. Тази европейска култура била толкова чужда на гръцкия селянин, колкото и на българския и поради това рум милетът бил подложен на процеси на разпад. От 40-те години по целия полуостров започнала трескава дейност на т. н. “етнически активисти”, чийто цел била разрушаването на рум миллета и трансформирането на езиковите общности в нации. Гърците сменили споделената от останалите балканци източноправославна, патриаршистка идентичност<ref>[http://books.google.bg/books?id=I9p_m7oXQ00C&pg=PA68&dq=rum+millet+identity&hl=bg&sa=X&ei=gQHuTubqOoT0-ga39uCcAg&ved=0CEEQ6AEwAw#v=onepage&q=rum%20millet%20identity&f=false Nationalism, globalization, and orthodoxy: the social origins of ethnic conflict in the Balkans, Victor Roudometof, Roland Robertson, Greenwood Publishing Group, 2001, ISBN 0313319499, p. 68-71.]</ref> с несподелимата елинска [[мегали идея]], а българите поели към изграждане на [[булгарбългарска миллетнация|българската нация]].