Мъркюри (програма): Разлика между версии

<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver"> '''ПРОГРАМАПрограма МЪРКЮРИМъркюри''' </th></tr>

'''Мъркюри''' (на [[английски]]: ''Mercury'', на [[български]]: ''Меркурий'') е първата американска програма за пилотирани космически полети. Провежда се от [[1958]] до [[1963]] годг. Името на програмата идва от римския бог [[Меркурий (митология)|Меркурий]], който често е символ на скорост. [[Меркурий (планета)|Меркурий]] е и името на планета от [[Слънчевата система]], която се движи и най-бързо от всички планети и е най-близо до [[Слънце]]то. Това име получават и [[космически кораб|космическите кораби]] на [[САЩ]] - първо поколение, използвани в програмата.

На [[7 октомври]] [[1958]] годг. Директорът на [[НАСА]] Томас Глинън (на [[английски]]: ''Thomas Keith Glennan''). Обявява началото на "Проект Мъркюри" (на [[английски]]: ''Project Mercury''). Програмата предвижда извеждане на пилотиран от човек космически кораб на ниска околоземна орбита. На [[17 декември]] с. г. Глинън обявява публично целите на програмата. На [[29 декември]] с. г. [[North American Aviation|Норт Америкън]] става първия изпълнител по програмата, като получава от [[НАСА]] договор за строителството на ракетата [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо I]], използвана в началните етапи на програмата. През м. януари [[1959]] годг. [[Дъглас Еъркрафт]] печели договор за строителството на космическия кораб. През м. [[юни]] с. г. е взето решение за използването на [[Атлас (ракета)|Атлас D]] като основна ракета - носител в програмата. Първия космически кораб е построен от [[Дъглас Еъркрафт]] през м. [[октомври]] [[1959]] годг. На [[12 февруари]] [[1960]] годг. Кристофър Крафт (на [[английски]]: ''Christopher Columbus Kraft'') е назначен за координатор на програмата ''Мъркюри''. Стойността и възлиза на 1,5 млрд. [[щатски долар|долара]].

* [[Макет]] на космическия кораб -&nbsp;— при някои от тестовети и изпитателните полети е използван макет на космическия кораб с цел намаляване на разходите и опростяване на конструкцията;

* [[Космически кораб]] Мъркюри -&nbsp;— едноместен, орбитален пилотиран кораб, изпълнен по схема "капсула". Използвания при строежа материал е [[титан]] - [[никел]]ова сплав. Обема на кабината е 1,7 м3. Атмосферата — чист [[кислород]] с налягане 1/3 от нормалното атмосферно. В кабината има 120 превключвателя: 55 електрически, 30 предохранителни и 35 механични. Ръчното управление се извършва с джойстик за дясната ръка на [[пилот]]а. Визуалния обзор се осъществява от илюминатора на люка и широкоъгълен перископ.

На [[5 януари]] [[1959]] годг., [[НАСА]] взема решение за селекция на първите [[астронавт]]и. Критериите за подбора са предадени на Министерство на отбраната. А те са следните:

[[Пентагон]]а одобрява по документи списък от 110 пилоти: 5 летци от [[USMC]], 47 от [[USN]] и 58 пилоти на [[USAF]]. От този списък са подбрани след първоначалните медицински прегледи и изследвания 35 пилоти. След жестоки тестове от тях остават само 18. На [[2 април]] [[1959]] годг. са избрани седем [[астронавт]]и. Те стават известни като ''Седморката на Мъркюри''. [[НАСА]] обявява резултатите от селекцията на [[9 април]] [[1959]] година. В [[Списък на астронавти по селекция|Група НАСА-1]] влизат:

Единствен [[Доналд Слейтън]] не успява да осъществи полета си с Мъркюри, но лети в космоса като част от екипажа на [[Аполо-Союз]] през 1975 годг. [[Алън Шепърд]] е командир на [[Аполо 14]] и става най-възрастният [[астронавт]] (47 годг.) стъпил на [[Луна]]та. [[Джон Глен]] извършва орбитален полет с [[космическата совалка]] [[Дискавъри (совалка)|Дискавъри]] (мисия [[STS-95]]) на 77 годг. възраст и до момента е най-възрастния човек летял в космоса. [[Върджил Грисъм]] лети като командир на [[Джемини 3]] и загива при предстартов тест на [[Аполо 1]]. [[Уолтър Шира]] осъществява полети с [[Джемини 6А]] и [[Аполо 7]] (и на двата като командир) и става първият човек в света [[Списък на астронавти и космонавти първи достигнали съответен брой космически полети|летял в космоса три пъти]] и единствения американец участвал в полети от програмите Мъркюри, [[Джемини (космическа програма)|Джемини]], и [[Аполо]]. [[Скот Карпентър]] не лети никога повече в космоса, а продължава службата си в [[USN]] и до края на военната си кариера се занимава с дълбоководни изследвания.