Архитектура на Търновската художествена школа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м прийом
Ред 3:
'''Архитектура на [[Търновска художествена школа|Търновската художествена школа]]''' е понятие с което в изкуствоведческата наука се обозначава строителното изкуство на Втората Българска държава.
 
През 13 - 14 век средновековната столица [[Търново]] диктува тенденциите в развитието на българската [[архитектура]], там са запазени или реконструирани редица сгради даващи представа за майсторството на средновековните строители и използваните от тях конструктивни и декоративни приомиприйоми. Изключително разнообразна, архитектурата на Търновската школа може да се раздели на няколко вида според предназначението на сградите.
==Храмова архитектура==
Ред 23:
Главната особеност на църковното строителство от Търновската школа е богатата декоративна украса на екстериора, която понякога е наричана дори живописна. Мнозина изследователи (Ал. Рашинов, А. Якобсон) приемат, че в това отношение Търновската архитектурна школа е отделна разновидност на общата Византийска школа<ref>"Царстващият град Търновград. Археологически проучвания.", съставители Атанас Попов и Йордан Алексиев, издателство "Наука и изкуство", София, 1985 г.</ref>.
 
Използва се техниката на смесен градеж, като се редуват пояси от камък и тухли. Този приомприйом е наследство от римската архитектура ([[опус микстум]]) но тук е загубил първоначалното си конструктивно приложение и се използва с художествена цел. Декоративна роля изпълняват и широките хоросанови фуги. Подбират се различни породи камък ([[варовик]], [[бигор]], [[мрамор]], [[травертин]]),а тухлите са с разнообразна големина и профил и могат да бъдат поставени по различен начин, образувайки декоративни орнаменти и монограми. Понякога се употребява и клетъчен градеж при който всеки каменен блок е заобграден с тухли от четирите си страни. За подсилване на контраста тухлите са оцветявани в червено.
 
Фасадите на църквите са разчленени от дълбоки ниши (често двустъпални) украсени с аркбутани и архиволти. За разлика от църквите в [[Константинопол]], нашите тук не отговарят на вътрешното пространство (псевдоконструктивни ниши) и имат чисто декоративно предназначение. Допълнителна тяхна украса се явяват редовете от глинени панички и четирилистници, гледжосани в зелено, кафяво, жълто или оранжево. Тези декоративни орнаменти водят началото си от арабската архитектура. Особено пищна е декоративната украса на несебърските църкви "Христос Пантократор" и "Йоан Алитургитос".