Иларион Неврокопски: Разлика между версии

Роден е със светското име '''Иван Пенчев Станев''' през 1850 година в търновското село [[Церова кория]]. В 1871 година се замонашва под името Иларион в [[Капиновски манастир|Капиновския манастир]], а през 1872 година е вече дякон на митрополит [[Григорий Доростоло-Червенски]]. Учи в [[Петропавловска духовна семинария|богословското училище]] в [[Петропавловски манастир|Петропавловския манастир „Св. св. Петър и Павел“]], а в 1884 година завършва [[Одеска духовна семинария|Одеската семинария]]. Завръща се в българските земи и от 1884 до 1886 година преподава в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]]. От 1886 до 1891 година е ректор на [[Одринско българско свещеническо училище|Одринското българско свещеническо училище]], което в 1890 година е преместено в [[Цариград]]. От 1891 до 1894 година оглавява [[Серска българска община|българска църковна община]] в [[Сяр]]. На 24 април 1894 година е ръкоположен за пръв български [[неврокопски митрополит]].