Никола Тонджоров: Разлика между версии

Роден е в град [[Самоков]], тогава в Османската империя. Произхожда от занаятчийско семейство, а негов брат е [[Димитър Тонджоров]], учител в Пловдив, Копривщица, Самоков, Брезник и Батак, където е убит през Априлското въстание. Учи в родния си град между 1826-1827 година при [[Неофит Рилски]], с когото поддържа приятелска връзка и по-късно му изпраща събрани народни песни. В [[Букурещ]] усвоява взаимоучителската метода. От януари 1835 година преподава в [[Свищов]], същата година открива взаимно училище в Самоков, в което преподава до 1843 година. Преподава в Пловдив между 1844 - 1846 година, в [[Кюстендил]] през 1847-1848 и 1849-1850 година. Ускорява направата на [[взаимно училище|взаимното училище]], обзавежда го с чинове, взаимоучителни таблици (66 бр.), черна дъска, катедра за учителя.

През 1850 година разкрива ново светско училище, в което постъпват завършилите Взаимното училище. Въвежда нови науки: история, география, битоописание, благонравие, катехизис, граматика, гръцки език, смятане и гимнастика. Преподава по нова методика — [[класно училище|класно-урочна]]. Въвежда и тържествените годишни изпити (изпитанието), които отначало се провеждат на 30 януари. Ръководи и двете училища и е наричан главен учител. От способните ученици подготвя свои помощници (подидаскали) за Взаимното и за по-маловажните предмети в класното училище. Между 1850-1852 година преподава във [[Велес]]<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.657-658.</ref>. Обявен е от турците за „московец" (заради гимнастиката, в която виждали военна подготовка на учениците), и е принуден преждевременно да напусне града. Загива мъченически в [[Батак]], където го заварва [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 година<ref>[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.647;</ref>.