Димитър Миладинов: Разлика между версии

По време на Кримската война ([[1853]]-[[1856]] г.) обикаля [[Босна и Херцеговина]]. През 1856 г. като учител в [[Прилеп (град)|Прилеп]] успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш ([[1857]]-[[1859]] г.), Струга ([[1859]] г.), Охрид ([[1860]]-[[1861]] г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в „[[Цариградски вестник]]“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в [[Цариград]]. Обявен за "царски душманин" и арестуван от турски власти на [[16 февруари]] [[1861]] г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 169-170.</ref>

[[Картинка:Bratia_miladinovi_dom_struga.jpg‎|мини|дясно|230px|Родната къща на двамата братя в град Струга, Македония]]

 

Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието [[Български народни песни (сборник)|“Български народни песни”]] (юни 1861 г., [[Загреб]], заедно с брат си К. Миладинов).