Георги Данчов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] взема участие в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. По пресните емоции на Освобождението през 1879 г. създава в [[Пловдив]] легендарната си творба, литографията „Свободна България“.
Участва в [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]]. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. През 1890-1893 г. е заместник-кмет на град Пловдив. Участва в организацията на
===Творчество===
Георги Данчов рисува [[Икона (християнство)|икони]] за църкви в Пловдив, Чирпан, [[Стара Загора]], [[Казанлък]]. През 1861 г. заедно с учителя си [[Алекси Атанасов]] изографисва олтарната апсида на [[Араповски манастир|Араповския манастир „Св. Неделя“]] (още наричан Златовръхски манастир) и свода на църквата в [[Сопотски манастир | манастира „Свети Спас“]] край [[Сопот]]. Първите му литографски творби са портрета на [[Мидхат паша]] и композицията „Райна Княгиня в пещерата“. През 1867 г. по поръчка на [[Найден Геров]] създава 19 тематични картини с изображения на български носии и битови сцени, представени на изложба в Московския университет. През същата година изписва и известния си автопортрет, творба, която изненадва със своята професионална изработка и зрялост. Освен портрета на Васил Левски, рисува портрети и на други български революционери и общественици: [[Христо Ботев]], [[Георги Раковски]], [[Захари Стоянов]], [[Стефан Стамболов]]. Георги Данчов е един от създателите на българската светска [[живопис]] и първите [[фотография|фотографи]] в България.
| |||