Венелин Пройков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
== Режисьор в Българска телевизия (1986-1991) ==
Реализира главно телевизионни новели и кратки екранизации на приказки. Екранизира произведения на автори като [[Анатол Франс]] (новела по разказа „Пютоа“, с актьора [[Хиндо Касимов]]), [[Марти Ларни]] (новелата „Огледало в стил рококо“, с [[Никола Анастасов]] и [[Леда Тасева]]), [[Жорж Куртьолин]] (преведените от Пройков едноактни пиеси „Обърнатата кола“, с [[Марин Янев]], [[Мая Бабурска]] и Пламен Петков, и „Чисти сметки“ <ref>На 8 април 1988 г. критикът Георги Цанков пише в рубриката „Седем дни“ на в-к „Народна култура“: „Че имаме сили, подсказва например приятната миниатюра „Чисти сметки“ (сценарий и режисура Венелин Пройков, по произведение на френския комедиограф Жорж Куртьолин). Смях се на глас при надлъгването на двамата съпрузи (представени от Аня Пенчева и Стоян Стоев).“</ref>, със [[Стоян Стоев]] и [[Аня Пенчева]]), [[Йордан Йовков]] (новела по разказа му „Песента на Солвейг“, с [[Мая Бабурска]]), [[Богдан Глогински]] (новела по разказа му „Нощни прозорци“), [[Карел Чапек]] (екранизация на приказката „[[Дърварят и Зулейка]]“),
Заедно с режисьора [[Петър Пайнавелов]] реализира през 1988 г. рубриката „Отново повикана обич“ (за забравени български поети отпреди 1944 г.), с автор и водещ поетесата [[Лиляна Стефанова]], като за всяко предаване известни български актьори изнасят рецитал по стихове на съответния поет.
Осъществява игрално-публицистични спектакли за видни духовни личности като журналистите [[Йосиф Хербст]] (в ролята [[Радко Дишлиев]]), основателя на „[[Поглед (вестник)]]“ [[Димитър Найденов]] (в ролята [[Николай Узунов]]) <ref>По случай Деня на радиото и телевизията 7 май Пройков и сценаристката Красимира Димитрова получават ІІІ награда от Комитета за телевизия и радио „за високите идейно-художествени качества и проявено новаторство в областта на телевизионната стилистика при създаването на литературно-публицистичния спектакъл по произведения на Димитър Найденов“ „Огън трябва! Без огън не може“ (в-к „Телевизия и радио“, бр. 21, год. XLIII, 19 май 1989 г., посл. стр.)</ref>, [[Юлиус Фучик]] и философа [[Диоген]] (по сценарий на [[Любен Лолов]], в ролята [[Досьо Досев]]).
| |||