ПАТРОН – в [[ДревнияДревен Рим]] „покровител“, „настойник“, поел нещо като бащинска опека над своя [[клиент]]. Терминът етимологически произлиза от „патер“ – баща. Патронът (първоначално от патрициански произход) бил господар и представител на своите клиенти (непълноправни граждани, освободени роби или чужденци) пред съда, администрацията и другите публични институции. По време на Късната република и Империята клиентите правели скъпи подаръци и плащали немалки суми срещу влиятелната закрила на своя патрон. Връзките на патроната и клиентелата обикновено били скрепявани с взаимни клетви и санкционирани от религиозното и обичайното право на съответните градове или страни.
