Петър Топалович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Биография инфо | име = Петър Топалович | портрет = | px = 240 | описание = сръбски...
 
мРедакция без резюме
Ред 10:
| починал-място = [[Белград]], [[Сърбия]]
}}
{{стар стил}}
 
'''Петър Топалович''' ({{lang-sr|Петар Топаловић}}) е сръбски офицер, заемал висши командни и военноадминистративни длъжности при управлението на [[Милан Обренович]].
 
Топалович постъпва отрано (през 1855 година) в Артилерийското училище в [[Белград]]]. След завършването си през 1860 дълго време се обучава в [[Прусия]] (1861-1863) и във [[Франция]] (1864-1866). В по-късните си години преподава стратегия и военна история в Белградската военна академия. По-късно преподава (професор) стратегия и военна история в Белградската военна академия.<ref name="voa-topalovic">[http://www.voa.mod.gov.rs/srb/Istorijat/znacajne_licnosti/Topalovic.html Петар Топаловић] (Министарство одбране Републике Србиjе. Воjнообавештаjна агенциjа, посетен на 12.01.2013)</ref>
 
Службата си в сръбската армия Топалович прекъсва през 1861 заради заминаването си в чужбина. След 1867 служи в постоянната армия, в министерството на войната. По-дълго (1868-1873) се задържа в щаба на [[Шабац|Шабацкото]] военно окръжие. В навечерието на [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]] е произведен в чин майор и е поставен начело на щаба на Тимошката дивизия. В края на юли е преместен при фактическия главнокомандващ генерал [[Михаил Черняев|Черняев]], а след два месеца е произведен в подполковник. До сключването на мира (март 1877) ръководи щабовете на различни армейски части. През [[Сръбско-турска война (1877-1878)|втората война с турците (1877-1878)]] получава пряко командване – първо на Дунавската, а по-късно (22 декември) на Ибарската дивизия.<ref name="voa-topalovic"/>
 
От 1878 Топалович служи в Главния генерален щаб, където се издига до полковник (1881) и началник на отдел – длъжност, която запазва (с прекъсвания) до 1884.<ref name="voa-topalovic"/> В началото на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]] командва Моравската дивизия, а след [[битка при Сливница|поражението при Сливница]] оглавява [[Нишавска армия|Нишавската армия]].<ref>Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Београд, Геца Кон, 1934. [http://scc.digital.nb.rs/document/TDJ-0989-009 Том 3], стр. 290-291 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 10.01.2013)</ref> След войната постъпва в правителството на [[Милутин Гарашанин]], първо като министър на строежите (март 1886 - януари 1887), а по-късно като министър на войната (до май 1887). Докато е начело на военното министерство получава генералски чин.<ref name="voa-topalovic"/>
 
== Източници ==