Бургас: Разлика между версии

581 байта изтрити ,  преди 9 години
Останките от древния град [[Деултум]] се намират западно от Бургас, в близост до село [[Дебелт]]. Основаната по време на управлението на римския император Веспасиан колония за ветерани на [[VIII Августовски легион]] е единствената колония на свободни римски граждани на територията на България. В следващите векове колонията се превръща в един от най-богатите градове в римската провинцията [[Хемимонтус]]. Първите археологически проучвания се водят от първите професионалисти в областта на античната история като К. Иречек и братя Шкорпил, които дават първите му научни описания от края на 19 век. Първите разкопки са проведени през 1925 година, а мащабните разкопки започват през 1980-те години и продължават активно днес. Разкрити са некропола, термите, части на античната и средновековна крепостна стена, средновековна митническа станция, както и многобройни монетни, статуи, надписи и керамика. Голяма част от находките са изложени в Бургаския археологически музей. През 1965 година Деултум е обявен за архитектурен и исторически паметник, а през 1980 година районът е обявен за национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“. От 1980те години към основната площадка на разкопките има изграден малък музей.<ref name="Деултум">[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/9.pdf Национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“], департамент Археология, Нов български университет, видяно на 16 март 2012</ref>
 
На отока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от двойната крепост [[Крепост Бургос|Бургос]]. Там е локализирана и пътната станция ''Пудизо'', отбелязана в [[Пойтингерова карта|Певтингеровата карта]], а под името Поро (проток) или Порос и присъстваща в старите италиански и каталунски карти от 13 и 14 век. Именно тази крепост, наричана днес Порос или Форос и нейното пристанище се смята от някой автори за исторически предшественик и символ на град Бургас. През 1453 година крепостта била превзета заедно с цялото Черноморско крайбрежие, като османските завоеватели оценили защитеното пристанище Пиргос и го използвали активно през следващите векове. За нуждите на корабоплаването на най-високата част на брега бил построен фар, който дал името на полуостров „Форос“ при днешния квартал Крайморие. Останките на крепостта са разположени в местността [[Пода (Бургас)|Пода]] и на полуострова. Дълги години територията на нос „Форос“ е недостъпна поради наличието на военна база, като поради тази причина все още е проучена напълно. При първите археологически проучвания в района в края на 2008 година се откриват части от югоизточната и северозападната крепостна стена. Зидарията е от 4-ти век и с дебелина от 2,10 до 4,20 метра. В най-високата точка на района са открити останките на манастир от 13-ти век, които някой историци свързват с манастира „Свети Георги“ (V-XIII век), описан от византийскитеромейските хронисти и чийто ктитори са членове на византийската императорскаимператорската фамилия. Сред намерените артефакти изложени в Археологическия музей на Бургас е древногръцки надпис на римския император [[Гордиан III]].<ref name="RMB"/><ref name="Poros12"/><ref name="Poros23"> [http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=25 Предшественикът на съвременния Бургас — античната и средновековна крепост в м. Пода — нос Форос], Регионален музей Бургас, видяно на 16 март 2012</ref>
 
Останките от античната и средновековна крепост [[Акве Калиде|Акве калиде - Термополис]] се намират в района на днешните [[Бургаски минерални бани]] в квартал Банево, в подножието на Стара планина. Под името АквеАква калиде, по-късно Термополис, този голям [[балнеология|балнеологичен]] център процъфтявал с векове, посещаван е от [[Филип II (Македония)|Филип II Македонски]], византийските императориимператорите [[Юстиниан I]] и [[Константин IV Погонат]], българския ханцезаря [[ТервелТривелий]]. През 1206 година латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход под ръководството на [[Хенрих Фландърски|Хенри ІІ Фландърски]] опожаряват града и го разрушават. След този пожар Термополис не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били възстановени, но не и града. Първите разкопки на Акве Калиде са проведени през 1910 година под ръководството на [[Богдан Филов]].<ref name="Termo1">[http://www.dnevnik.bg/morski/2008/09/25/554606_gradut_s_topli_izvori/ Градът с топли извори], Дневник от 25 септември 2008, видяно на 16 март 2012</ref> От 2008 година се провеждат мащабни археологически разкопки, които през 2010 година разкриват площ от 3800 м², включително и древните терми, северната порта и част от крепостните стени с дебелина от 5 метра.<ref name="Termo">Росица Амелева: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=419626 Представят още находки от Аква калиде -Термополис], Дарик радио 21 октомври 2009, видяно на 16 март 2012; Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=641707 Изпод земята излезе и крепостна стена] Интервю с Цоня Дражева, директор на Регионалния музей Бургас от 21 декември 2010, видяно на 16 март 2012</ref> През юли 2011 година античния и средновековния град и площ от 36&nbsp;000 м² са обявени за археологически резерват ''Акве калиде — Термополис''.<ref>[http://www.econ.bg/analysis86023/article203994/бургас-с-правила-за-опазването-на-защитените-зони-и-паметницит Бургас с правила за опазването на защитените зони и паметниците], econ.bg от 19 юли 2011 година, цитат: ''В нова туристическа атракция предстои да се превърне „Аква Калиде — Термополис“ край Минералните бани. Министерството на културата вече определи границите на археологическия резерват — 36 дка, върху които се намира древният град с прочутите терми''</ref> През 2012 година започна нов етап от проект за археологически разкопки, консервация, реставрация и социализация на древния град.<ref>[http://www.dnevnik.bg/morski/2012/03/14/1787585_bivshite_mineralni_bani_v_burgas_stavat_turisticheski/ Бившите Минерални бани в Бургас стават туристически център], Дневник от 14 март 2012, видяно на 14 март 2012</ref>
 
[[Еркесия]]та е прабългарско гранично съоръжение (вал с ров в южното му подножие). То е маркирало границата между България и Византия, установена с подписването на мирния договор между хан [[Омуртаг]] и император [[Лъв V Арменец]] през 815 илиИзточната 816римска годинаимперия. Съоръжението е свързвало Черноморското крайбрежие с долината на река [[Марица]]. Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро (южно от днешния квартал [[Горно Езерово]]), през [[РусокастронРусокастро]] и Деултум до левия бряг на река [[Сазлийка]], срещу село [[Калугерово (Област Хасково)|Калугерово]] е 142 км. Освен военноотбранителната си функция, „Еркесията“ е и добре уредена митническа граница, през която се осъществяват търговските и културните връзки с Византия до XIV век. Днес е паметник на културата с национално значение, като една добре запазена част се намира между Горно Езерово и археологическия резерват Деултум.<ref>[http://erkesia.geopan.org/ist_spravka.htm Прабългарският пограничен вал „Еркесия“], ГЕОПАН, видяно на 16 март 2012</ref>
 
В близост до Бургас са разположени и крепостите [[Скафида]] и [[Русокастрон]].<ref>[http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/kreposti-obshtina-burgas Крепости в община Бургас], www.bulgariancastles.com, видяно на 16 март 2012</ref>
Анонимен потребител