Треблинка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
Трудовият лагер Треблинка I функционирал от юни 1941 до 23 юли 1944. Евреите, твърде слаби, за да работят там, били изпращани в Треблинка II, където да бъдат убити. Лагерът на смъртта е бил част от операция Райнхард. Строителството започнало в началото на април 1942, след като хора от SS дошли в селото Понятово и проучили местността.
Строителните предприемачи били немските строителни фирми „Schonbronn“ от Лайпциг и „Schmidt – Munstermann“, които имали офис във Варшава. SS-хауптщурмфюрерът Рихард Томала от SS-строителното управление в Замошч ръководил работата по строежа. Работниците, които участвали в строежа на лагера на смъртта били преди всичко евреи, доведени там в камиони от съседните села, например Вегров и Сточек-Вегровски. Затворници, предимно поляци, от трудовия лагер Треблинка I също взели участие в строителството. Свидетелят Луцян Пухала си спомня:
''„В началото не знаехме причината за строежа на клона от жп линията. Чак в края на работата разбрах от разговор сред германците, че железопътната линия трябвало да води до лагер за евреи. Строежът отне две седмици и беше завършен на 15 юни 1941. Паралелно на строенето на жп релея продължиха и изкопите. Хората от SS и украинците, които надзираваха работата, убиваха няколко десетки души всеки ден, така че като поглеждах от мястото, където работех, към мястото, където работиха евреите, полето беше покрито с трупове. Вносните работници бяха използвани, за да копаят дълбоки ями и да строят редица казарми. По-специално, знам, че една сграда е била построена от тухли и бетон, в която, както по-късно научих, задържали хора, които щели да изтребят.“''
Първият ръководител на лагера бил австрийският SS-оберщурмфюрер д-р Ирмфрийд Иберл, който служил в Бернбург (център за убиване чрез „евтаназия“), а също така за кратко и в концлагера Сосибор. През август 1942 Иберл бил освободен от командуването си от Глобочник, когато Глобочник и Вирт посетили Треблинка и узнали за хаотичен срив в процеса на изтребване.
Това се случило, защото Иберл приел повече каторжници, отколкото Треблинка можел да побере. В края на август Иберл бил заместен от SS-оберщрумфюрера Франц Щангел, предишният ръководител на концлагера Собибор. Кристиан Вирт останал в Треблинка, за да се справи с хаоса, създаден от Иберл, и довел няколко опитни човека от SS от Белзек, като например Франц и Хакенхолт, за да му помогнат с изпълнението на задачата.
Ред 46:
Свидетелят Ян Сулковски, полски затворник от принудителния трудов лагер Треблинка I, който помогнал в строежа на лагера на смъртта от 19 май 1942, споделя:
''„Хората от SS казваха, че щяло да бъде баня. По-късно чак когато сградата беше почти завършена, осъзнах, че ще бъде газова камера. Това, което беше показателно, беше специална врата от дебела стомана, изолирана с каучук, усукана с болт и поставена в желязна рамка, а също така и фактът, че в едно от строителните отделения, беше монтиран двигател, от който 3 железни тръби водеха през покрива към трите останали части на сградата. Специалист от Берлин дойде, за да сложи плочки вътре и ми каза, че вече е изграждал такива камери и другаде.“''
На изток от газовите камери близо то тях имало огромни ями за заравяне на труповете. Известен брой от тези изкопи били с приблизителна дължина 50м, 25м широчина и 10м дълбочина. Рововете били изкопани от копачи, доведени от трудовия лагер Треблинка I. Първоначално телата се пренасяли от газовите камери към изкопите чрез вагонетки, бутани от еврейския специален отряд (Sonderkommando) по тясна жп линия. Ве пак, тази система се оказала непрактична и била заменена от пренасяне на труповете на носилки.
Ред 56:
Оцелелият Осцар Стравчънски разказва:
''„Жертвите идват в Лагер 2 вече голи и остригани и незабавно са напъхани в кабините. Вече няма разделение: мъже, жени и деца са притиснати заедно в малките кабини толкова плътно, че дори само това би било достатъчно, за да ги задуши. Вратите са херметически запечатани, двигателите започват да работят. Въздухът отвътре е изсмукан и се опушва от изгорелия бензин вкаран вътре. Виковете отвътре се чуват за около 10 минути, а после всичко утихва.“''
Жилищната част за SS в северозападната част на лагера обемала жилищните помещения на украинските и SS служителите, които били настанени в казармата Макс Бяла, както и командата (Kommandantur), сервизните помещения, лазарета, складовете и работилниците. На Коледа през 1942 Щангел заповядал да се построи фалшива жп гара. Дървен часовник с нарисуван циферблат сочел постоянно 6 часа. Имало надписи „прозорец за билети“, „касиер“, „управител на гарата“ и различни таблици и стрелки, които уж посочвали влакови връзки „От Варшава – До Бялисток – До Варшава“, както и табела, показваща на депортираните, че са пристигнали на гара на име „Обермайдан“
Ред 65:
Всяко транспортно средство било разделено на 20 вагона и бутано от локомотив, каран от Емерих и Клинцман, длъжностни лица на Райхсбана и Остбана към страничния коловоз, водещ към лагера. Останалите вагони чакали в станцията. Когато всяка част от влака се приготвяла да влезе в лагера, SS и украинските служители заемали позиция на жп платформата на лагера или в зоната за посрещане. Когато ваконите спирали, вратите се отваряли една по една от Синьото командване, а хората на SS и украинците заповядвали на евреите да напуснат вагоните. Осцар Стравчънски си спомня:
''„Бягахме навън колкото можехме по-бързо, за да избегнем боя с камшици отгоре и се озовахме на дълга тясна платформа, претъпкана до краен предел. Всички бяха познати лица – съседи и познати. Прахът е толкова много, помрачава слънчевата светлина. Миризма на обгорена плът те задушава. Несъзнателно, зървам планините от дрехи, обувки, постелки и завивки и всички видове изделия, които могат да се видят през оградата. Но няма време за мислене – плътната маса от хора бива изблъсквана напред и смазана през портата.“''
Тогава човек от SS съобщава на пристигащите, че са дошли в транзитен лагер, от който ще бъдат изпратени към различни трудови лагери, но първо ще трябва да вземат душ по хигиенни съображения, както и да дезинфекцират дрехите си. Всички пари и ценности, които притежават, трябвало да бъдат предадени за съхранение и щели да им бъдат върнати след като се изкъпят. След това изявление на евреите бива заповядано да отидат на площада за събличане.
На входа му на мъжете е заповядано да преминат надясно, за да се съблекат, а на жените и децата – вляво. Надзиравани от Червеното командване, тази дейност трябвало да се извърши бягайки и била придружена с викане и бой от охраната. След събличането, а в случая с жените и подстригването на косите им, голите жервти влизали в „Тръбата“, която водела директно до газовите камери. Много източници твърдят, че жените и децата били обгазявани първо, докато голите мъже почиствали двора първо и тогава отивали към смъртта си. Осцар Стравчънски разказва:
''„Но там, на този печален площад за каторжници, няма време за сълзи или чувства. Аз едва имах време да подам на съпругата си внимателно скритото одеяло за децата. Груба ръка се вкопчва в рамото ми и бивам захвърлен на другия край на площада. Успявам да остана с благия си баща. Мястото е пълно с хора. На едната страна са жени с малки деца, на другата – мъже, принудени да коленичат. По средата стоят хората от SS и украинците с оръжия в ръцете си, както и група от около 40 човека с червени ленти. Те са евреи – отряда на „Червените“. На треблинкски жаргон те са наричани „Чевра Кедуша“ (Дружество за последно причастие). Най-известен на целия площад е немски офицер, як мъж с къса брада, качен на красив кафяв кон. Той се движи високомерно на коня си, по средата на площада. В определен момент той се обръща към коленичилите мъже и крещи: „Занаятчиите навън!“. Няколко души излизат навън. Повечето от тях, обаче, са върнати обратно. Само малцина стояха настрани, където човек на SS прави допълнителна селекция и групира останалите мъже по тройки. Аз коленича зад баща си. Съзнанието ми е напълно празно. Никакво чувство, никаква мисъл. Не изричам дори дума на баща си.“
''
Когато жертвите бъдат заключени в газовите камери, двигателят се стартира и въглеродният оксид се влива. За около 20-30 минути всички жертви са мъртви. Телата им се вадят от камерите и биват откарвани за заравяне или към канавки за кремация. В началото дял от 20 вагона, съдържащи по 2000-3000 хора, можели да се ликвидират в рамките на 3-4 часа. По-късно, вече опитни, германците успяли да намалят времето до час и половина. Дори докато първата партида евреи били убивани, железопътните вагони, в които били транспортирани, били изпразвани и почиствани. Около 50 затворници се натоварвали със задачата, след което вагоните били извеждани от лагера, за да се направи място за следващата партида депортирани.
Ред 86:
SS-унтершарфюрерът Франц Зухомел разказва за началото на август 1942:
''„(Когато пристигнах,) Треблинка работеше при пълен капацитет. Варшавското гето се изпразваше тогаава. Три влака пристигнаха за два дни, всеки от тях с по три, четири, пет хиляди хора, всички от Варшава... Така, три влака пристигнаха, а тъй като настъплението срещу Сталинград беше в разгара си, влаковите композиции, пълни с евреи, бяха оставени на страничния коловор. Още нещо, колите бяха френски, направени от стомата. Така че докато 5 000 евреи пристигаха в Треблинка, 3 000 бяха мъртви в колите. Те си бяха прерязали вените или просто бяха умрели. Онези, които ние разтоварихме, бяха полу-мъртви, полу-полудели. В другите влакове от Келце и другаде поне половината бяха мъртви. Наблъскахме ги (на товарната площадка). Хиляди хора се трупаха един върху друг на товарната площадка. Подредени като дървени трупове. Освен това други евреи, все още живи, чакаха там два дни: малките газови камери не можеха вече да се справят с натоварването. Те работиха ден и нощ по това време.“''
Евреи не само от Полша били избивани в Треблинка. 7 000 евреи от Словакия били убити лятото на 1942. Между 5 и 25 октомври 1942 5 влака носят 8 000 евреи от Терезин. Над 4 000 евреи от Тракия, бивша територия на Гърция, анексирана към България, пристигнали през втората половина на март 1942. 7 000 македонски евреи били убити между март и април 1943. Поне една партида от 2 800 евреи била изпратена от Солун в края на март 1943. 2 000 роми също били избити в лагера на смъртта Треблинка. Програмата по изтребване продължила до април 1943, след което само няколко изолирани влака пристигат. В някои от тях се намирали оцелели от бунта във Варшавското гето.
С влакови композиции през Югославия и с шлепове по р. Дунав българските евреи са депортирани до концентрационния лагер Треблинка. Съпровождат ги главно български полицаи и по няколко немски войници. Колкото и нелицеприятен да е фактът, че част от нацистките “пътища на смъртта” започват от България, той е исторически достоверен. Те не само водят към смъртта, но мнозина от депортираните евреи я намират по време на транспортирането. Евреите от Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини са унищожени в концентрационния лагер Треблинка в окупирана Полша. Свидетел разказва:
''“Зная, че дойдоха два или три транспорта от България. Тези хора изглеждаха съвсем другояче от онези, които идваха в лагера от Полша. Те бяха охранени, пълни, големи. След като ние се сблъсквахме с тези трупове, които изглеждаха съвсем различни от евреите от Полша, се запитахме от къде идват тези хора. Тогава аз чух, че идват от България” /…/ След като тези хора бяха отровени с газ и изгорени, по нелегален начин от лагер едно в лагер две бяха пренесени цигари, бисквити и тютюн. На цигарите, а също и върху опаковките на бисквитите имаше надписи с букви, които приличаха на руските. Аз не можах да прочета буквите, но други, които бяха с мен, можаха да ги прочетат и казаха, че са български”''
Друг свидетел твърди:
''“При разпределянето на дрехите също видях документи и паспорти; те бяха написани на български. /…/ Зная, че всички евреи от тези транспорти бяха изпратени в газовите камери. Не си спомням някой от тях останал жив.”''
Трети свидетел описва умъртвяването им:
''“След като газовите камери бяха затворени и заключени, хората започнаха да викат и крещят. /…/ Аз чух хората да викат на един език, който не разбирах, но забелязах, че това е славянски език. /…/ Спомням си за тези два транспорта така точно, защото трябваше да пренасям труповете от газовите камери и съоръженията за изгаряне и трябваше да ги изгорим веднага, докато до тогава труповете от газовите камери се хвърляха в масови гробища и едва след известно време се извличаха от гробовете с багери и се изгаряха едва тогава.”''
Спомените са на бивши концлагеристи от концентрационния лагер Треблинка.
През пролетта на 1943 свирепа тиф епидемия опустошила еврейските затворници. Стотици заразени били упоени, а след това екзекутирани в Лазарета от Август Мийте и Вили Менц.
Ред 119:
==Критика==
Много учени историци, наричани ревизионисти правят повторен прочит на историческите събития от онова време. Отрицателите на Холокоста разконспирират лъжовните според тях данни за концлагерите, опровергавайки доказателствата за масовите убийства. Те твърдят, че 6 млн. жертви е невъзможна за достигане цифра. Научни доказателства показват, че газовите камери не може да са били използвани, за да избиват големи групи от хора. Циановодородът всъщност бил използван за обезпаразитяване, имайки се предвид многото болни от тиф, като точно тифът е една от причините за смъртността във всъщност трудовите лагери. Евреите са умирали в лагери от различен вид, но поради глад и болести. Друго обяснение, смятат ревизионистите, са множеството бомбардировки над лагерите. Трябва да се спомене, че мненията на двете страни помежду си си противоречат едно с друго. Преживелият холокоста Рихард Глоцар разказва, че бригадата по дърводобив се е състояла само от 25 човека, т.е. 1,5 % от необходимото количество. Освен това, близо до Треблинка няма истинска гора. А транспортирането по железницата на 195 хиляди тона дървесина едва ли може да се осъществи незабелязано. Лагерите били всъщност работнически, тъй като германците се нуждаели от работна ръка. Защо би им било да я убиват?! Нацистките власти имали политика на депортиране/експулсиране на евреите, не на унищожението им. Друг аргумент на ревизионистите гласи, че информацията за Холокоста, която е достъпна, идва главно от страните-победителки. Те смятат, че Холокостът е мит, създаден от Съюзниците с пропагандна цел, впоследствие подет от евреите за техни собствени цели.
| |||