Треблинка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 90:
Евреи не само от Полша били избивани в Треблинка. 7 000 евреи от Словакия били убити лятото на 1942. Между 5 и 25 октомври 1942 5 влака носят 8 000 евреи от Терезин. Над 4 000 евреи от Тракия, бивша територия на Гърция, анексирана към България, пристигнали през втората половина на март 1942. 7 000 македонски евреи били убити между март и април 1943. Поне една партида от 2 800 евреи била изпратена от Солун в края на март 1943. 2 000 роми също били избити в лагера на смъртта Треблинка. Програмата по изтребване продължила до април 1943, след което само няколко изолирани влака пристигат. В някои от тях се намирали оцелели от бунта във Варшавското гето.
С влакови композиции през Югославия и с шлепове по р. Дунав българските евреи са депортирани до концентрационния лагер Треблинка. Съпровождат ги главно български полицаи и по няколко немски войници. Колкото и нелицеприятен да е фактът, че част от нацистките “пътища на смъртта” започват от България, той е исторически достоверен. Те не само водят към смъртта, но мнозина от депортираните евреи я намират по време на транспортирането. Евреите от Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини са унищожени в концентрационния лагер Треблинка в окупирана Полша. Свидетел разказва:▼
''“Зная, че дойдоха два или три транспорта от България. Тези хора изглеждаха съвсем другояче от онези, които идваха в лагера от Полша. Те бяха охранени, пълни, големи. След като ние се сблъсквахме с тези трупове, които изглеждаха съвсем различни от евреите от Полша, се запитахме от къде идват тези хора. Тогава аз чух, че идват от България” /…/ След като тези хора бяха отровени с газ и изгорени, по нелегален начин от лагер едно в лагер две бяха пренесени цигари, бисквити и тютюн. На цигарите, а също и върху опаковките на бисквитите имаше надписи с букви, които приличаха на руските. Аз не можах да прочета буквите, но други, които бяха с мен, можаха да ги прочетат и казаха, че са български”''▼
Друг свидетел твърди:▼
''“При разпределянето на дрехите също видях документи и паспорти; те бяха написани на български. /…/ Зная, че всички евреи от тези транспорти бяха изпратени в газовите камери. Не си спомням някой от тях останал жив.”''▼
Трети свидетел описва умъртвяването им:▼
''“След като газовите камери бяха затворени и заключени, хората започнаха да викат и крещят. /…/ Аз чух хората да викат на един език, който не разбирах, но забелязах, че това е славянски език. /…/ Спомням си за тези два транспорта така точно, защото трябваше да пренасям труповете от газовите камери и съоръженията за изгаряне и трябваше да ги изгорим веднага, докато до тогава труповете от газовите камери се хвърляха в масови гробища и едва след известно време се извличаха от гробовете с багери и се изгаряха едва тогава.”''▼
Спомените са на бивши концлагеристи от концентрационния лагер Треблинка.▼
През пролетта на 1943 свирепа тиф епидемия опустошила еврейските затворници. Стотици заразени били упоени, а след това екзекутирани в Лазарета от Август Мийте и Вили Менц.
Line 118 ⟶ 111:
Имало е много опити да се изчисли точно броят на жертвите на лагера на смъртта Треблинка. Тъй като нацистите са унищожили по-голяма част от съответните данни, е съмнително, дали някога ще се установи окончателна сума. Все пак, на базата на скорошно проучване, е пресметнато, че общото число наближава 900 000 евреи, избити в лагера между юли 1942 и август 1943.
Все още на територията на
==Българи в Треблинка==
▲С влакови композиции през Югославия и с шлепове по р. Дунав българските евреи са депортирани до концентрационния лагер Треблинка. Съпровождат ги главно български полицаи и по няколко немски войници. Колкото и нелицеприятен да е фактът, че част от нацистките “пътища на смъртта” започват от България, той е исторически достоверен. Те не само водят към смъртта, но мнозина от депортираните евреи я намират по време на транспортирането. Евреите от Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини са унищожени в концентрационния лагер Треблинка в окупирана Полша. Свидетел разказва:
▲''“Зная, че дойдоха два или три транспорта от България. Тези хора изглеждаха съвсем другояче от онези, които идваха в лагера от Полша. Те бяха охранени, пълни, големи. След като ние се сблъсквахме с тези трупове, които изглеждаха съвсем различни от евреите от Полша, се запитахме от къде идват тези хора. Тогава аз чух, че идват от България” /…/ След като тези хора бяха отровени с газ и изгорени, по нелегален начин от лагер едно в лагер две бяха пренесени цигари, бисквити и тютюн. На цигарите, а също и върху опаковките на бисквитите имаше надписи с букви, които приличаха на руските. Аз не можах да прочета буквите, но други, които бяха с мен, можаха да ги прочетат и казаха, че са български”''
▲Друг свидетел твърди:
▲''“При разпределянето на дрехите също видях документи и паспорти; те бяха написани на български. /…/ Зная, че всички евреи от тези транспорти бяха изпратени в газовите камери. Не си спомням някой от тях останал жив.”''
▲Трети свидетел описва умъртвяването им:
▲''“След като газовите камери бяха затворени и заключени, хората започнаха да викат и крещят. /…/ Аз чух хората да викат на един език, който не разбирах, но забелязах, че това е славянски език. /…/ Спомням си за тези два транспорта така точно, защото трябваше да пренасям труповете от газовите камери и съоръженията за изгаряне и трябваше да ги изгорим веднага, докато до тогава труповете от газовите камери се хвърляха в масови гробища и едва след известно време се извличаха от гробовете с багери и се изгаряха едва тогава.”''
▲Спомените са на бивши концлагеристи от концентрационния лагер Треблинка.
==Критика==
Много учени историци, наричани ревизионисти правят повторен прочит на историческите събития от онова време. Отрицателите на Холокоста разконспирират лъжовните според тях данни за концлагерите, опровергавайки доказателствата за масовите убийства. Те твърдят, че 6 млн. жертви е невъзможна за достигане цифра. Научни доказателства показват, че газовите камери не може да са били използвани, за да избиват големи групи от хора. Циановодородът всъщност бил използван за обезпаразитяване, имайки се предвид многото болни от тиф, като точно тифът е една от причините за смъртността във всъщност трудовите лагери. Евреите са умирали в лагери от различен вид, но поради глад и болести. Друго обяснение, смятат ревизионистите, са множеството бомбардировки над лагерите. Трябва да се спомене, че мненията на двете страни помежду си си противоречат едно с друго. Преживелият холокоста Рихард Глоцар разказва, че бригадата по дърводобив се е състояла само от 25 човека, т.е. 1,5 % от необходимото количество. Освен това, близо до Треблинка няма истинска гора. А транспортирането по железницата на 195 хиляди тона дървесина едва ли може да се осъществи незабелязано. Лагерите били всъщност работнически, тъй като германците се нуждаели от работна ръка. Защо би им било да я убиват?! Нацистките власти имали политика на депортиране/експулсиране на евреите, не на унищожението им. Друг аргумент на ревизионистите гласи, че информацията за Холокоста, която е достъпна, идва главно от страните-победителки. Те смятат, че Холокостът е мит, създаден от Съюзниците с пропагандна цел, впоследствие подет от евреите за техни собствени цели.
▲Все още на територията на някогашняи концентрационен лагер могат да се видят 17 000 гранитни камъни, представящи местата, откъдето идват жертвите. Музей на Възпоменанието е създаден през 1964, за да се почете паметта им.
==Външни препратки==
| |||