Драма: Разлика между версии

{{обработка|форматиране}}

 

 

 

Възниква и се формира в контекста на атинските празници, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции. Има най-силни изяви през VI-V в. пр. Хр.

 

Драмата възниква в дълбока древност,европейската драма се заражда в Гърция. Появата на драмата се дължи на разпадането на обредния хор и появата на тълкувател,които тълкува архаичните текстове на хоровите песни. Развитието на драмата се дължи на Есхил с въвеждането на 2 актьор и Софокъл с 3 актьор, което дава възможност на диалога да се разгръща, а ролята на хора все повече отслабва.Структурата на драмата се утвърждава постепенно в процеса на развитие, във връзка с културните вкусове на обществото. Развитието на драмата е в тясно връзка с театъра и от важно значение са неговите специфични норми-актьорска игра, музика, декор, костюми. В тази връзка драмата се отличава от лириката и епоса по това, че действието е насочено към зрителя,а не към читателя. Драматичното действие се възприема колективно от зрителите едновременно. Драматичното действие се отличава от епическото,по това, че е вместено в по тесни времеви и пространствени граници,а персонажите се разкриват в момент на остър конфликт. Драматичното действие спазва традиционните линии за установяване на обстоятелствата, които пораждат конфликта,начало,нарастване на конфликта,временно намаляване на напрежението,връхна точка на конфликта. Действието се развива чрез речта. Диалогът ,монологът и полиелогът играят важна роля.

 

== Празник ==

Характеристика на понятието „празник“

В ранната гръцка култура се наблюдава ясен ритъм между страните на делника и празника.

Празникът е система от култови действия и организирано време-пространство за „високо“ общуване. Елементите на празника са строго определени в своето протичане.

Празнуващата общност се отдава на действия с голяма съпричастност, които се тълкуват като актове на установяване на дълбока връзка с отвъдния свят и със сакралното, на общуване (диалог) с божествата.

=== Ритуалност ===

 

Членовете на древното общество се чувстват съучастници в такова събитие. Те извършват ритуални магически действия, за да подпомогнат положителните космически сили. Тези действия представляват най-вече жертвоприношение (на животно или растителен продукт). Обектът жертва се убива и разчленява на късове ­ така се уподобява разпадането на света и настъпването на хаоса, но успоредно с това се имитира синтез на нов свят, на нов космос чрез събирането, пренареждането, обработката (най-често печене) и разпределянето на частите на жертвата (поела чрез умъртвяването върху себе си ефекта на космическото унищожение). Така се „спасява“ светът, печели се благосклонността на божествата и се гарантират редът, благополучието и стабилността на общността до следващия празник.

=== Синтетичност ===

При празничните ритуали се използват всички достъпни на човека изразни средства: слово, мимика, жестове, музика, танц, маскиране и т. н.

=== Всеобщност ===

Практическите обществени задачи на празника се отнасят до общността. Общувайки с отвъдния свят, празнуващият колектив общува със самия себе си, като се преобразува от делничен в празничен ­ изоставя се обществената йерархия и се преминава към отношения на временно равенство. По този начин се постига обновяване на социалното единение и цялостност (общността се реинтегрира).

=== Игрови характер ===

Участващите в празника установяват „друг“, временно действащ, свят със свои закони за поведение и общуване. Празничното пренареждане на делничната структура освобождава потиснатите сили в отделните човешки същества.

 

=== Емоционалност ===

Древният празник се характеризира с начален страх, тревога, печал (поради настъпващите сили на мрака) и последващо общо облекчение, отпускане, радост и веселие.

 

 

[[af:Drama]]