Треблинка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
Трудовият лагер Треблинка I функционирал от юни 1941 до 23 юли 1944. Евреите, твърде слаби, за да работят там, били изпращани в Треблинка II, където да бъдат убити. Лагерът на смъртта е бил част от операция Райнхард. Строителството започнало в началото на април 1942, след като хора от [[SS|SS]] дошли в селото Понятово и проучили местността.
Строителните предприемачи били немските строителни фирми „Schonbronn“ от Лайпциг и „Schmidt – Munstermann“, които имали офис във Варшава. SS-хауптщурмфюрерът Рихард Томала от SS-строителното управление в Замошч ръководил работата по строежа. Работниците, които участвали в строежа на лагера на смъртта били преди всичко евреи, доведени там в камиони от съседните села, например Вегров и Сточек-Вегровски. Затворници, предимно поляци, от трудовия лагер Треблинка I също взели участие в строителството. Свидетелят Луцян Пухала си спомня:
''„В началото не знаехме причината за строежа на клона от жп линията. Чак в края на работата разбрах от разговор сред германците, че железопътната линия трябвало да води до лагер за евреи. Строежът отне две седмици и беше завършен на 15 юни 1941. Паралелно на строенето на жп релея продължиха и изкопите. Хората от [[SS|SS]] и украинците, които надзираваха работата, убиваха няколко десетки души всеки ден, така че като поглеждах от мястото, където работех, към мястото, където работиха евреите, полето беше покрито с трупове. Вносните работници бяха използвани, за да копаят дълбоки ями и да строят редица казарми. По-специално, знам, че една сграда е била построена от тухли и бетон, в която, както по-късно научих, задържали хора, които щели да изтребят.“''
Първият ръководител на лагера бил австрийският SS-оберщурмфюрер д-р Ирмфрийд Иберл, който служил в Бернбург (център за убиване чрез „евтаназия“), а също така за кратко и в концлагера Сосибор. През август 1942 Иберл бил освободен от командуването си от Глобочник, когато Глобочник и Вирт посетили Треблинка и узнали за хаотичен срив в процеса на изтребване.
Това се случило, защото Иберл приел повече каторжници, отколкото Треблинка можел да побере. В края на август Иберл бил заместен от SS-оберщрумфюрера Франц Щангел, предишният ръководител на концлагера Собибор. Кристиан Вирт останал в Треблинка, за да се справи с хаоса, създаден от Иберл, и довел няколко опитни човека от [[SS|SS]] от Белзек, като например Франц и Хакенхолт, за да му помогнат с изпълнението на задачата.
Персоналът на лагера Треблинка, отговорен за гладкото функциониране на масовите убийства, се състоял от около 35-40 германци, всички от които носели сивите униформи на [[Вафен-СС|Вафен-SS]]. Никой от тях не притежавал ранг, по-нисък от SS-сержант.
Идвали или от [[Вафен-СС|Вафен-SS]] или от универсалната [[SS|SS], но някои били служили по-рано и в полицията, а много от тях имали опит и в т.нар. центрове за убиване чрез „евтаназия“. Не само германците били брутални масови убийци, приблизително 90-120 украински помощни войски им помагали главно като охрана.
За разлика от германците, украинците носели черни униформи и били въоръжени си с карабини. Немският щаб носел пистолети, а понякога и картечници. По-голямата част от украинската стража били бивши съветски военни затворници, които доброволно служили на германците, като били обучени в лагера Травинки.
Някои от тях били с немско потекло (т.нар. Volksdeutsche), като известен брой от тях били назначени като взвод или отборни командири. Някои украинци били използвани и за да задействат газовите камери. Сред тях са и позорните Иван Марченко, по-известен като Иван Грозни от Треблинка и Николай Шалейев.
Ред 33:
Лагерът бил поставен в неправилен триъгълник, 400м на 600м и бил заобиколен от три огради с бодлива тел, преплетени с клони на дървета, които блокирали изглед към лагера от отвън. Втора външна ограда, състояща се от бодлива тел и противотанкови препятствия, наречена „Испански коне“, също била изградена на по-късен етап. Наблюдателни кули, високи 8 метра, били поставени на всеки от четирите ъгъла на лагера, а допълнителни кули били построени в зоната за изтребване.
Лагерът бил разделен на зони в почти еднакъв размер – областта, където живеели [[SS|SS]] и украинците, зоната за посрещане (Auffanglager), големи казарми за разпределяне (Wohnlager), жилищните и работните помещения на евреите и лагерите на смъртта (Totenlager), известни също и като горния лагер. Площ с големина 100х100м2 била отделена от останалата част от лагера с ограда от бодлива тел. Тази площ съдържала три казарми в U-образна форма. Там прекарвали нощта еврейските затворници, които работели в долния лагер. В далечната страна на зоната за проверка на присъстващите стояло отходното място, покрито със сламен покрив.
Затворниците пристигали в зоната за посрещане в югозападната част на лагера. Тази зона включвала железопътната линия, перона на гарата, който бил дълъг 200м и фалшивата гара. На входa на псевдогарата по жп разклонение се влизало в лагера през дървена порта, която била увита в бодлива тел, преплетена с клони на дървета. Жп линията свършвала с жп буфер, както и дървена порта, която била винаги заключена. Лазаретът, малко място за екзекуции, също бил в зоната за посрещане.
Ред 46:
Свидетелят Ян Сулковски, полски затворник от принудителния трудов лагер Треблинка I, който помогнал в строежа на лагера на смъртта от 19 май 1942, споделя:
''„Хората от [[SS|SS]] казваха, че щяло да бъде баня. По-късно чак когато сградата беше почти завършена, осъзнах, че ще бъде газова камера. Това, което беше показателно, беше специална врата от дебела стомана, изолирана с каучук, усукана с болт и поставена в желязна рамка, а също така и фактът, че в едно от строителните отделения, беше монтиран двигател, от който 3 железни тръби водеха през покрива към трите останали части на сградата. Специалист от Берлин дойде, за да сложи плочки вътре и ми каза, че вече е изграждал такива камери и другаде.“''
На изток от газовите камери близо то тях имало огромни ями за заравяне на труповете. Известен брой от тези изкопи били с приблизителна дължина 50м, 25м широчина и 10м дълбочина. Рововете били изкопани от копачи, доведени от трудовия лагер Треблинка I. Първоначално телата се пренасяли от газовите камери към изкопите чрез вагонетки, бутани от еврейския специален отряд (Sonderkommando) по тясна жп линия. Ве пак, тази система се оказала непрактична и била заменена от пренасяне на труповете на носилки.
Ред 58:
''„Жертвите идват в Лагер 2 вече голи и остригани и незабавно са напъхани в кабините. Вече няма разделение: мъже, жени и деца са притиснати заедно в малките кабини толкова плътно, че дори само това би било достатъчно, за да ги задуши. Вратите са херметически запечатани, двигателите започват да работят. Въздухът отвътре е изсмукан и се опушва от изгорелия бензин вкаран вътре. Виковете отвътре се чуват за около 10 минути, а после всичко утихва.“''
Жилищната част за [[SS|SS]] в северозападната част на лагера обемала жилищните помещения на украинските и [[SS|SS]] служителите, които били настанени в казармата Макс Бяла, както и командата (Kommandantur), сервизните помещения, лазарета, складовете и работилниците. На Коледа през 1942 Щангел заповядал да се построи фалшива жп гара. Дървен часовник с нарисуван циферблат сочел постоянно 6 часа. Имало надписи „прозорец за билети“, „касиер“, „управител на гарата“ и различни таблици и стрелки, които уж посочвали влакови връзки „От Варшава – До Бялисток – До Варшава“, както и табела, показваща на депортираните, че са пристигнали на гара на име „Обермайдан“
В началото на 1943 [[SS|SS]] изградили зоологическа градина и зона за отмора, пълна с маси и чадъри. Построили и по-сложна главна порта, ситуирана близо до жп входа. Портата се състояла от два дървени стълба, всеки декориран с метално цвете, на които почивал малък покрив. Напомняла по дизайн на вратите в полската провинция. През нощта прожектори осветявали входа, а украински и [[SS|SS]] служители били на пост пред главната порта и в караулното помещение, което било построено в тиролски стил. На входа се четял надпис: „SS Специално командване, Треблинка“.
Идващите влакове с депортирани обикновено се състояли от 50-60 товарни вагона за добитък, съдържащи 6 до 7 хиляди хора общо. След като преминели жп възела Малкиния-Гора влаковете пресичали река Буг и спирали на станцията в село Треблинка. Управителят на станцията Францишек Забецки бил член на полската подземна железница и ключов наблюдател на събитията от 1942 и 1943.
Всяко транспортно средство било разделено на 20 вагона и бутано от локомотив, каран от Емерих и Клинцман, длъжностни лица на Райхсбана и Остбана към страничния коловоз, водещ към лагера. Останалите вагони чакали в станцията. Когато всяка част от влака се приготвяла да влезе в лагера, [[SS|SS]] и украинските служители заемали позиция на жп платформата на лагера или в зоната за посрещане. Когато ваконите спирали, вратите се отваряли една по една от Синьото командване, а хората на [[SS|SS]] и украинците заповядвали на евреите да напуснат вагоните. Осцар Стравчънски си спомня:
''„Бягахме навън колкото можехме по-бързо, за да избегнем боя с камшици отгоре и се озовахме на дълга тясна платформа, претъпкана до краен предел. Всички бяха познати лица – съседи и познати. Прахът е толкова много, помрачава слънчевата светлина. Миризма на обгорена плът те задушава. Несъзнателно, зървам планините от дрехи, обувки, постелки и завивки и всички видове изделия, които могат да се видят през оградата. Но няма време за мислене – плътната маса от хора бива изблъсквана напред и смазана през портата.“''
Тогава човек от [[SS|SS]] съобщава на пристигащите, че са дошли в транзитен лагер, от който ще бъдат изпратени към различни трудови лагери, но първо ще трябва да вземат душ по хигиенни съображения, както и да дезинфекцират дрехите си. Всички пари и ценности, които притежават, трябвало да бъдат предадени за съхранение и щели да им бъдат върнати след като се изкъпят. След това изявление на евреите бива заповядано да отидат на площада за събличане.
На входа му на мъжете е заповядано да преминат надясно, за да се съблекат, а на жените и децата – вляво. Надзиравани от Червеното командване, тази дейност трябвало да се извърши бягайки и била придружена с викане и бой от охраната. След събличането, а в случая с жените и подстригването на косите им, голите жервти влизали в „Тръбата“, която водела директно до газовите камери. Много източници твърдят, че жените и децата били обгазявани първо, докато голите мъже почиствали двора първо и тогава отивали към смъртта си. Осцар Стравчънски разказва:
''„Но там, на този печален площад за каторжници, няма време за сълзи или чувства. Аз едва имах време да подам на съпругата си внимателно скритото одеяло за децата. Груба ръка се вкопчва в рамото ми и бивам захвърлен на другия край на площада. Успявам да остана с благия си баща. Мястото е пълно с хора. На едната страна са жени с малки деца, на другата – мъже, принудени да коленичат. По средата стоят хората от [[SS|SS]] и украинците с оръжия в ръцете си, както и група от около 40 човека с червени ленти. Те са евреи – отряда на „Червените“. На треблинкски жаргон те са наричани „Чевра Кедуша“ (Дружество за последно причастие). Най-известен на целия площад е немски офицер, як мъж с къса брада, качен на красив кафяв кон. Той се движи високомерно на коня си, по средата на площада. В определен момент той се обръща към коленичилите мъже и крещи: „Занаятчиите навън!“. Няколко души излизат навън. Повечето от тях, обаче, са върнати обратно. Само малцина стояха настрани, където човек на [[SS|SS]] прави допълнителна селекция и групира останалите мъже по тройки. Аз коленича зад баща си. Съзнанието ми е напълно празно. Никакво чувство, никаква мисъл. Не изричам дори дума на баща си.“
''
Когато жертвите бъдат заключени в газовите камери, двигателят се стартира и въглеродният оксид се влива. За около 20-30 минути всички жертви са мъртви. Телата им се вадят от камерите и биват откарвани за заравяне или към канавки за кремация. В началото дял от 20 вагона, съдържащи по 2000-3000 хора, можели да се ликвидират в рамките на 3-4 часа. По-късно, вече опитни, германците успяли да намалят времето до час и половина. Дори докато първата партида евреи били убивани, железопътните вагони, в които били транспортирани, били изпразвани и почиствани. Около 50 затворници се натоварвали със задачата, след което вагоните били извеждани от лагера, за да се направи място за следващата партида депортирани.
По това време друга група от около 50 затворници събирали дрехите и вещите, които били пазени на площада за събличане и ги премествали в площада за разпределяне. Там командване по разпределянето претърсвало багажа за пари или ценности и сортирало дрехите. Това командвне било отговорно също и за премахването на еврейските Давидови звезди от дрехите и за унищожаването на личните карти и другите документи, които според германците били без стойност.
Веднъж разпределени, притежанията на жертвите били съхранявани и в подходящо време били изпращани към складовете на [[SS|SS]] в Люблин.
200-300 затворници от Специалното командване били използвани в зоната за изтребване за задачи като премахване на труповете от газовите камери, почистване на камерите, вадене на златните зъби на жертвите и заравяне на телата. От зимата на 1942/43 труповете били кремирани от командването вместо заравяни.
Както и в лагерите на смъртта Белзек и Собибор, германците скоро осъзнали, че капацитетът на газовите камери трябва да бъде повишен, за да се унищожи по-голям брой от все още живите евреи. Между септември 1942 и началото на октомври 1942 Вирт и Щангел взели решението да построят по-големи съоръжения за унищожение. За да добият необходимите за изграждането на новите камери тухли, [[SS|SS]] претърсили местния район. Накрая строителният експерт на лагера Ервин Ламбърт срутил комина на стар завод за стъкло в Малкиния, като тухлите били използвани за направата на съоръженията за изтребване.
Всяка от новите газови камери била 4х8м. Общата площ на трите стари газови камери била 48м2, докато новите обхващали 320м2. Те били високи 2м, около 0.60м по-ниски от старите. Това намаляне на височината понижило и количеството газ, нужно за убийствата. Централен коридор прекосявал дължината на сградата, с по 5 газови камери на всяка от страните му. Входните врати и вратите на газовите камери за премахването на телата били с подобен на старите камери дизайн. До вратите имало малък стъклен панел, поставен в стената, през който хората на [[SS|SS]] и украинците можели да наблюдават вътрешността на камерите. Входът на газовите камери бил покрит с еврейска традиционна завеса, взета от синагогата, където била използвана като покривало за Кивота (арон а-кодеш). Или на завесата, или на сградата, стоял и надпис на иврит „Това е Пътят към Бога. Праведните хора ще преминат през него“. Фронтонът над входа поддържал голяма Давидова звезда. За да се достигне отвора на сградата, жертвите трябвало да изкачат пет широки стъпала, украсени от двете страни със саксийни растения.
Новите газови камери можели да унищожат максималко по 3 800 човека наведнъж, докато максималният капацитет на старите бил 600 човека. Планът с изтребването в Треблинка започва на 23 юли 1942. Първите затворници идват от варшавското гето, като към 21 септември 1942 около 254 000 евреи от самата Варшава и 112 000 евреи от други места във Варшавската околия са убити в Треблинка. Сред жертвите бил Януш Корчак (Хенрик Голдшмит), видният директор на детско сиропиталище във Варшава. Сред затворниците, пристигащи от Австрия, били и роднини на Зигмунд Фройд. До зимата на 1942/43 са избити 337 000 евреи от района на Радом, както и 35 000 от област Люблин. Общо 738 000 евреи от Генералното губернаторство и повече от 107 000 от района на Бялисток са убити между юли 1942 и април 1943.
Ред 94:
Случили са се и няколко индивидуални опита за бягство и актове на съпротива. Например, убийството на служителя на SS Макс Бяла от Меър Берлинър на 11 септември 1942. Франц разкрил, че д-р Юлиан Хоразицки, един от лидерите на планирания бунт, притежавал голяма сума пари. Хоразицки неуспешно нападнал Франц, като след това се отровил, за да не издаде бунта.
Главната задача пред хората на [[SS|SS]] сега била отстраняването на доказателства за престъплението. След визита на райхсфюрера Хайнрих Химлер в началото на март 1943 се издала заповед за кремация на телата. Масовите гробове били отворени и труповете били ексхумирани и изгорени в огромна кремационна мрежа, изградена от жп линии под командването на SS-сержанта Флос.
Когато кремацията на телата била почти завършена, се формирала съпротивителна група и се формализирали планове за бунт. Дата за въстание била договорена, но после отложена. Когато станало ясно, че бунтът не може да се забавя повече, се решило той да е извърши на 2 август 1943 в 5 следобяд. Взели оръжия от оръжейния склад на [[SS|SS]] и ги раздали помежду си. На уговорената дата, когато наближавал часът на бунта, Франц и Ротнер от [[SS|SS]], заедно с 16 украинци, отишли да поплуват в близката река Буг, изпразвайки гарнизона на [[SS|SS]].
Когато Кърт Кътнър, на когото бил поверен долният лагер, започнал да бие затворник, ръководителите на бунта нямали друга опция, освен да стрелят и да започнат въстанието по-рано от предвиденото, тъй като се уплашили, че битият затворник щял да разкрие всички.
| |||