Молиер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.42.115.7 (б.), към версия на Xqbot
Ред 77:
В личния си живот Молиер е донякъде нещастен. Бракът му с Арманда Бежар не върви добре. Някои автори свързват този неуспешен брак с мотивите за [[ревност]] и [[изневяра]] в неговите пиеси. Той има връзка с Мадлен Бежар (сестра или майка на Арманда, съществува спор в литературата), която умира през 1672 година. Преживява тежко раздялата, а неговата влошила се болест я прави още по-тежка.
 
Молиер страда от [[туберкулоза]], от която най-вероятно се заразява по време на престоя си в затвора за неизплатени дългове. Неговото последно изпълнение на сцената става легендарно. Вече много болен, на [[17 февруари]] [[1673]] г. при представяне на последната му комедия "Мнимият болен", в която играе ролята на Арган, му прилошава, започва да кашля кръв и припада на сцената. След кратка почивка, по негово настояване и с огромно усилие на волята доизиграва пиесата, но след спускане на завесата силите му го напускат и той умираприпада наотново. престола (койтоПренесен е частвкъщи, където получава още по-силен от декора).предишния Умиракръвоизлив и след няколко часа умира на 51 години, в разцвета на творческите си сили.
 
Католическото духовенство, което Молиер така силно ненавижда и така талантливо осмива, отказва да даде разрешение за [[погребение]]то му. Също така по френските закони от това време не е разрешено актьори да бъдат погребвани на свещената земя на гробището. Съпругата на Молиер, Арманда, търси съдействието на краля. Той разрешава погребението да се извърши, но без каквато и да е служба и късно вечерта. Заравят го през нощта зад гробищната стена, където по принцип са погребвани само самоубийците и некръстените деца. След [[ковчег]]а на великия писател вървят много негови почитатели, между тях [[Лафонтен]], [[Боало]], колегите му от театъра и много други, които разсмива доскоро в театъра. След Великата френска революция властта изразява почитта си към Молиер, като останките му са пренесени в гробището на един [[манастир]], а през [[1817]] г. тържествено са пренесени в парижкото гробище [[Пер Лашез]] в близост на тези на Лафонтен.