Павел Христов (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
Редакция без резюме
Ред 31:
 
=== Сръбско-българска война (1885) ===
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]].
 
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-ти</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 02 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г, командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. На 1 януари [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-та пехотна плевенска дивизия]].
Ред 41:
 
=== Междусъюзническата война (1913) ===
През [[Междусъюзническа война]] (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при [[Княжевац]] и [[Зайчар]], а после с част от дивизията -&nbsp;— при [[Клисура]], [[Власина]] и [[Сурдулица]]. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин [[генерал-лейтенант]] и преминава в запаса.
 
=== Първа световна война (1915 - 1918) ===
В [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] - [[1918]]) е мобилизиран. През септември [[1915]] е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е [[Генерал-губернатор]] на [[Морава]]. В началото на [[1916]] г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин [[генерал от пехотата]].
 
След края на войната, на 23 октомври [[1918]] г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През [[1920]] г. за кратко време е градоначалник на [[София|столицата]].
 
Генерал от пехотата Павел Христов умира през юли 1921 г. в София.
Ред 54:
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II-ра степен с мечове по средата
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II-ра степен
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref>
 
== Бележки ==
Line 71 ⟶ 72:
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]]
[[Категория:Носители на орден За военна заслуга]]
[[Категория:Носители на орден Стара планина]]
[[Категория:Етрополе]]