Въглехидратите не могат да се разделят на четири групи: [[монозахарид]]и, [[дизахарид]]и, [[олигозахарид]]и (съдържащи от 3 до 10 монозахаридни остатъка) и [[полизахарид]]и. Докато монозахаридите не могат да се [[хидролиза|хидролизират]], то останалите представители на този химичен клас се хидролизират до по-прости захари и в края до монозахариди. Монозахаридите в зависимост от функционалната природа на [[Карбонилна група|карбонилната група]] се разделят на [[Алдоза|алдози]] и [[Кетоза|кетози]].
Класификацията на въглехидратите е удобно да се представи със схемата:
Ред 25:
{{основна|Монозахарид}}
Монозахаридите не могат да се разглеждат като получени от поливалентни [[алкохол]]и чрез [[окисление]] на една първична или вторична [[хидроксилна група]] съответно до [[алдехид]]на или [[кетон]]на група. Поради това те са полихидроксиалдехиди или полихидроксикетони, които не съдържат други функционални групи в молекулата си и не се хидролизират. Според броя на въглеродните атоми монозахаридите биват триози, тетрози, пентози, хексози и т.н. Функционалната природа на карбонилната група се означава с представката ''алдо-'' или ''кето-'', при което се образуват комбинираните им названия — например алдопентози, алдохексози и, кетохексози и т.н.
Наименованията на монозахаридите обикновено са тривиални с окончание ''-оза''. Например ''глюкоза'', ''фруктоза'', ''рибоза'' и др. В природата се срещат главно пентози и хексози. Особено много са разпространени хексозите глюкоза и фруктоза, които се намират в свободно състояние в сладките [[плод]]ове. Например в [[грозде]]то се съдържа до 98% глюкоза.
