Шафран: Разлика между версии

Характерни за шафрана са горчивият вкус и миризмата на [[йодоформ]] или [[сено]]. Те се дължат на химическите вещества [[пикрокроцин]] и [[шафранал]].<ref name="McGee_423">McGee 2004, стр. 423.</ref><ref name="Katzer_2001">Katzer 2001.</ref> Той съдържа също [[каротиноид|каротеноидното]] [[багрило]] [[кроцин]], което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Заради тези си качества шафранът е много търсена съставкаподправка за много храни по целия свят. {{Източник|Той намира приложение и в медицината.|2012|11|26}}

Шафрановият аромат често се описва от познавачите като напомняща „метален мед“ с [[Житни|тревисти]] или подобни на [[сено]] нотки, а вкусът му се усеща също като подобен на сено, но донякъде горчив. Шафранът придава светъл жълтооранжев цвят на храните. Заради това той се използва широко в [[Арабска кухня|арабската]], централно[[Азиатска кухня|азиатската]], [[Европейска кухня|европейската]], [[Индийска кухня|индийската]], [[Иранска кухня|иранската]] и [[Мароканска кухня|мароканската]] кухни. Има и сладкарски изделия и спиртни напитки с шафран. Широко разпространени заместители на шафрана са [[шафранка]]та (''Carthamus tinctorius'') и [[куркума]]та (''Curcuma longa''). От медицинска гледна точка шафранът има дълга история в традиционното знахарство. СъвременнатаБез медицинаособени изследварезултати са изследвани потенциални противораковитепротиворакови<ref name="Abdullaev_1">Abdullaev 2002, стр. 1.</ref>, антимутагенни, имуномодулиращи и [[антиоксидант]]ни свойства<ref name="Assimopoulou_2005">Assimopoulou 2005, стр. 1.</ref><ref name="Abdullaev_1">Abdullaev 2002, стр. 1.</ref><ref name="Chang">Chang, Kuo & Wang 1964, стр. 1.</ref> на шафрана. Шафранът е използван и за текстилно [[багрило]] — особено в Китай и Индия, както и в парфюмерията.