Липница (област Враца): Разлика между версии

В селото има много липи, не е само една. На всяка улица от едната страна са липи от другата черници. До средата на 80-те години са се гледахагледали много Копринени буби, които се хранят с черници.

В селотоЛипница е убит първият Четник от Ботевата чета. Има паметник в началото на селото.

Друго интересно за селото е, че в него имашее иамше Водогрейка за парни локомотиви. Теснолинейката Червен бряг-Оряхово е минаваше от там и беше голяма атракция как се зарежда Парниятпарният локомотив с вода.

През селото минава река Бързина. Влива се в р.река Скът.

Интересно от историята на селото е, че през 1919 г. е преместено. Било в на място където е изчезнала водата. Селото пуска оплакване до Царя и той разпорежда да се намери ново място на селото и да се премести. На новоизнбраното място се опъват колчета и се оразмеряват новите парцели-всички по 2 декара. Независимо колко е бил богат или беден селянина получава дворно място ДВА ДЕКАРА. В селото няма нито една крива улица. Всички улици са изток-запад или севр-юг. В с.Липница има Целодневна детска градина, Здравна служба, Дом за възрастни хора. В селото няма Църква и Поп. Има 5 магазина в селото и хората предимно купуват храна на кредит !!! Населението се занимава предимно с животновъдство и земеделие, поради което пустеещи земи няма, голямите арендадори притискат бедните хора и те получават някакви минимални доходи от своята земя - между 20-30 лева за декар обработваема земя но е много трудно да се вземат тези пари.

Събора на село Липница е през предпоследния уикенд на месец Юни.Може да бъде на 17-ти и 18-ти , на 16-ти и 17-ти,зависи как се паднат датите.В покрайнините на селото се намира Гърбавият мост- останки от стар римски мост, възстановен през Възраждането от български майстори. Той е с над 300-та годишна история и е част от мемориалния комплекс "Ботев път"- обявен през 1993 год.за групов исторически паметник на културата от национално значение. На около 200-та метра от селото е изграден и мемориален комплекс на загиналите партизани и ятаци през 1944 г., който включва паметник и скривалище, пред които има добре поддържан и хубав парк. Българите в селото са малцинство. Културният живот на населението е изключително беден. Училището е затворено и всички млади хора избягаха да работят в по голямите градове. Написана е книга с родови хроники /в ръкопис/ "Липница- обич завинаги", в която са проучени всички родове и фамилии в селото спонсорирана от тартора на селото.