Геро I (Саксонска източна марка): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Gero.png|200px|thumb|Геро, картина от 1540 г.]]
'''Геро I''' ({{lang-de|Gero I der Große}}, * [[900]], † [[20 май]] [[965]]), наричан '''Велики''' ({{lang-la|Magnus}}) или '''Железния''', е първият и единствен [[маркграф]] на [[Саксонска източна марка‎|Саксонската източна марка‎]] от [[937]] до смъртта си 965 г. Марката се нарича също и '''Марка Геро''' (''Marca Geronis'').
 
Геро е син на саксонския граф Титмар († 1 юни 932) и на съпругата му Хилдегарда, снаха на граф Ервин от Мерзебург. Баща му е възпитател и братовчедкадовереник на [[Хайнрих I Птицелов]], [[Саксония (херцогство)|херцога на Саксония]] и на първата му съпруга Хатебурга от Мерзебург. Брат е на Зигфрид I (граф на Мерзебург, † 10 юлiюли 937).
 
През [[937]] г. [[Източно франкско кралство|източно-франкският крал]] [[Ото I|Ото I Велики]] създава маркграфството [[Саксонска източна марка‎]] ({{lang-la|Marchia orientalis}}) на територията на бившата франкска [[Сорбска марка]] и назначава Геро за маркграф. Това води до въстание на [[Танкмар]], по-голямият полубрат на Ото Велики, който очаквал да получи тези територии.
Ред 8:
През 939 г. Геро получава от крал Ото командването на войната против славяните [[Венди]] на [[Елба]] и Долна [[Заале]]. След жестоки боеве Геро подчинява славяните. Според [[Видукинд]] той нарежда една вечер убийството на почти тридесет славянски князе на един банкет. Между 939 и 965 г. той потушава непрекъснато въстания. През 955 г. след битката при Ракса той пленява 700 славяни и нарежда обезглавяването им. През 962/963 г. той побеждава полския херцог [[Мешко I]].
 
След смъртта на двата му сина Зигфрид и Геро II (през 959 г.) той основава женския манастир Св. Кириак в Гернроде, поставя снаха си ХедвигХадвиг (Хатуи, + 1014), съпругата на Зигфрид и дъщеря на [[Вихман I|Вихман I Стари]] от [[Билунги]]те, за абтеса и му дава според документ от 25 март 964 г. собственост в 76 места, църкви и земи.
 
Малко преди смъртта си Геро предприема поклоническо пътуване до Рим. Той умира през 965 г. и е погребан в манастирската църква Св. Кириаку в Гернроде. На манастира той завещава наследствените си земи ([[алод]]и). Саксонската източна марка след неговата смърт ‎е разделена на пет марки.
Създават се [[Северна марка]], [[Лужица|Марк Лужица]], [[Маркграфство Майсен|Марк Майсен]], [[Маркграфство Цайц|Марк Цайц]] и [[Маркграфство Мерзебург|Марк Мерзебург]].
 
Геро е женен вероятно за ЮдитЮдита. Двата му сина умират преди него. Неговата сестра Хида († 970) е омъжена с маркграф [[Христиан (Зеримунт)|Христиан]] († 950) от гау Зеримунт, и нейният син [[Титмар I (Майсен)|Титмар]] наследява чичо си 976 г. като маркграф на Майсен и Мерзебург.
 
== Източници ==
* [[Видукинд]], ''Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey'', in: Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit, Albert Bauer, Reinhold Rau (Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 8), Darmstadt 1971, S. 1–183.
* [http://www.manfred-hiebl.de/genealogie-mittelalter/gero_sippe/gero_1_der_grosse_markgraf_der_ostmark_965/gero_1_der_grosse_markgraf_der_ostmark_+_965.html Gero I. der Große, Markgraf der Ostmark (936-965)], genealogie-mittelalter
* Lexikon des Mittelalters, IV, Sp. 1349
 
== Литература ==