Средновековна българска армия: Разлика между версии

'''Средновековната българска армия''' е основно бойно тяло на [[Първо българско царство|Първото]] и [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. По време на първите десетилетия след основаването на страната, [[армия]]та се състои от [[прабългари|прабългарска]] [[конница]] и [[славини|славянска]] [[пехота]]. Ядрото на [[българска армия|българската армия]] е била [[тежка кавалерия|тежката кавалерия]], която се състояласъстои от 12 ,000-30 ,000 <ref>Димитров, Б. ''Българите&nbsp;— първите европейци'', с. 41, УИ "Св. Климент Охридски", София, ISBN 954-07-1757-4</ref> тежко въоръжени ездачи. Останалата част от конницата, най-вероятно се съставлява от характерните за повечето [[номад]]ски и полуномадски народи от Средна Азия ([[тюрки]], [[монголци]]) конни стрелци.
На върха на своята слава през [[9 век|9]] и [[10 век]] тябългарската армия е една от най-големитеводещите военни сили в [[Европа]] и враговетедоказатество и&#768;за сетова страхувалиса от нея. Има няколконяколкото документирани случаяслучаи, нав които [[Византия|византийски]] командирипълководци, коитопредвождащи големи и добре подготвени армии, изоставятпреустановяват [[нападениенастъпление]]то, защото не желаят да се конфронтират с българската армия на нейна територия.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 111 ISBN 954-427-216-X</ref><ref>Leo Diakonos, ibid., pp. 62-63&nbsp;— [[Лъв Дякон]] пише: "...да докараш армията си до тези опасни места и да ги изпратиш при българите, които биха ги изклали като добитък, защото е казано, че ромеите често навлизат в лоши места в България и се срещат със своята съдба. Поради това той решава да напусне с армията си и да се върне обратно във Византия."</ref><ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 158 ISBN 954-427-216-X</ref>

Армията е същественонеизменно свързана със съществуването на българската [[държава]]. Нейния успех под управлението на [[Цар]] [[Симеон I]] маркира създаването на огромна [[империя]] и впоследствие нейната загуба вслед продължителна война на изтощение в началото на [[11 век]], която означаваслага края на българската [[независимост]]. Когато българската държава е възстановена отново през [[1185]] е постигната серия от впечатляващи победи първо над [[Византия]], а после и над западните [[рицар]]и, ноот основаната от тях [[Латинска империя]]. както
Както държавата, така и армията на средновековна България се разпадаразпадат презв края на [[13 век|13]] и началото на [[14 век]]. Това се доказва от неспособността и&#768;им да спреспрат [[Османска империя|османското]] нашествие нито на бойното, коетонито на дипломатическото поле. Това води до пълното завладяване на [[държава]]та през [[1422]] г.
След [[Освобождение на България|освобождението на България]] през [[1878]] българската армия е възстановена.

[[Прабългари|Ранните българи]] са войнственовойнствен настроенинарод<ref>[[wikisource:Great Battles of Bulgaria]]</ref> и войната е част от техния ежедневен живот. [[Древни българи|Древните българи]] са били изключителни ездачи: в културата им, [[кон]]ят се смятасмятa за свещено животно и получава специалнаспециални грижа.

Главнокомандващия се нарича [[хан]] (също [[кан]], [[кхан]]) и той събирасвиква и предвожда армията с помощта на [[аристокрация]]та. Военните рангове от най-нисшия до най-висшия са ''[[багаин]]'', ''[[багатур]]'', ''[[боил]]'', ''[[таркан]]''. Постоянната армия се състои от личния отряд на кана от избрани войници, докато армията при кампании се състои практически от целия народ, който може да носи оръжие. На бойното поле армията е разделена на ляв и десен фланг.

БългаритеДревните сабългари билиса изкусни в използването на военни хитрости. ЧестоИзползват ималиоставянето в резерв на силна конница, която да атакува врага в подходящподходящия момент. Също така понякога концентрираликонцентрират свободните си коне зад бойните формации, за да избегнат изненадващи атаки в гръб. Като всички степни народи, и българите използват засади и привидни отстъпления, по време на които яздатизненадващо ссе гръб към главата наобръщат конетеназад и изстрелват облаци от стрели върху врага. Ако врагаврагът напускапрекрати атаката и се разпръсне неорганизирано, се обръщат обратно и яростно го атакуват. Според съвременните историци, българите "могат да виждат в тъмното като прилепи"<ref name=det13>Cited in Халенбаков, О. ''Детска енциклопедия България: Държавата - 681 г.'', с. 13</ref> и често бият презблизък нощтабой.

Българската армия е добре въоръжена според [[авари|аварския модел]]: войникаездачът има [[сабя]] или [[меч]], дълго [[копие]] и [[лък]] с торба за стрелите на гърба. На седлото си носятноси кръгъл [[щит]], [[боздуган]] и [[ласо]], което наричатнаречено ''[[аркан]]''. На своите декорирани колани войниците носят повечето от нужните им обекти като [[кремък]] и [[огниво]], [[нож]], [[чаша]] и [[игленик]]. Тежката кавалерия е снабдена с металнаметални [[броня]] и [[шлем]]. Конете също са с броня. Бронята е два типа - плетена [[ризница]] иили кована броня. Командирите иматносят колани със златни или сребърни [[катарама|катарами]], които отговарят на [[ранг]]а им и [[титла]]та.<ref name=det13/>

Армията има желязна [[дисциплина]] с [[офицер]]и ([[Стотник|стотници]]), които проверяват задължително дали всичко е наред преди [[битка]]. За кон, който не е хранен добре или не са се полагали добри грижи за него наказанието е смърт. [[Войни]]ците са под заплахата от смъртна присъда, когатоако изгубят [[тетиво|тетива]]та си или не поддържат меча си;. илиСмъртно доринаказание акогрози яздати боен кон по време на мир.<ref>Cited in Халенбаковвсеки, О.който ''Детскаязди енциклопедиябоен България:кон Държаватав -мирно 681 гвреме.'', с. 12</ref>

През [[680]] [[византийци]]те под командването на [[Константин IV]] са разбити в [[битка при Онгъла|битката при Онгъла]] и са принудени да сключат унижителенунизителен [[мирен договор]], в който те [[де юре]] признават създаването на българска държава на тяхна бивша [[територия]] и се задължават да плащат годишен [[трибут]].<ref>Петров П. Хр., ''Към въпроса за образуването на първата българска държава'', Славянска филология, V, София, 1963, стр. 89—112</ref>
През [[718]] българската намеса е решаващарешаващ вфактор за отблъскването на [[араби]]те при втората арабска [[обсада на Константинопол]]. Според съвременници арабите се страхували от българската армия и построилипострояват защитни ровове, за да се защитят от нападенията на конницатабългарската конница в тила им. ВВъпреки това в решаващата битка през лятото на същата година българите избиват между 20 000 и 32 000 [[араби]].<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' ('Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 26 ISBN 954-427-216-X</ref> Настрана
Освен отв битките с [[араби]]те на юг, българите се бият с [[авари]]те на северозапад<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', p. 214 Sofia, 1971, </ref> и [[хазари]]те на североизток. След кървави битки между реките [[Днестър]] и [[Днепър]] хазарската опасност е елиминирана, но основателя на българската държава [[кан]] [[Аспарух]] е убит прив една от биткитетези презбитки ок. [[700]] година.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 19 ISBN 954-427-216-X</ref>

В началото на 9 век българската държава започва да се разширява. След победата над византийците при [[Битка при Маркели (792)|Маркели]] през [[792]], страната преодолява 50-годишнатагодишна политическа криза и навлиза в новия век по-силна и сплотена. По време на първите години от управлението си кан [[Крум]], заедно с ударите на [[Франкско кралство|Франкското кралство]] от запад, окончателно унищожава [[аварски хаганат|аварския каганатхаганат]] и удвоява територията на България, взимайкипоемайки контрол над плодородното [[Панонско море|Панонско поле]] и [[сол]]таниците и златните мини на [[Трансилвания]]. Крум постига големи победи над [[Византийска империя|Византийската империя]], унищожавайки византийската армия в [[Битка при Върбишки проход|битката при Върбишкия проход]] ([[811]]) и [[Битка при Версиникия|Версиникия]] (813) докато [[Обсада на Сердика (809)|пленява важния град [[Сердика]] (днешна [[София]]) през [[809]] г.

Византийският историк псевдо Симеон твърди, че Крум изпратилизпраща силна 30 ,000-на кавалерия, "цялата обкована в желязо",<ref>Symeon Magister, ibid., p. 616</ref>, която опустошилаопустошава Тракия. Според надписи намерени в района на [[Плиска]], [[Преслав]], [[Мадара]] и [[Шабла]] в днешна североизточна България, сапо биливремето на [[хан Крум]] са налични 1713 тежко въоръжени конници.<ref>Венедиков, София, с. 53-54</ref> Предполагайки, че оцелелите насписи са около 1/10 от общия брой, това прави около 17,130000 души само във "вътрешния регион"вътрешността на България. След сравнение с данните на псевдо Симеон, може да се предположи, че тежовъоръжената конница от българската армия наброява между 17-20 ,000 и 30 ,000 души, в зависимост от нивото на мобилизация.<ref name=iv>Иванов, И. ''[http://liternet.bg/publish8/ivelin_ivanov/vyprosa.htm Към въпроса за българската военна мощ през последната четвърт на X и началото на XI век. Защо България загуби двубоя с Византия?]''</ref> В края на 9 век и в началото на 10 цар [[Симеон I]] успява да води в битка повече от 60 000 души.<ref name="an">[http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=11 Battle of Anchialus]</ref>

ТрадиционноПо времето на Крум традиционно главнокомандващ армията е владетелят. Втори по ранг е [[кавхан]]ът, който води армията по време нав отсъствието на царя[[хан]]а. Третият по важност в йерархията е [[ичиргу боил]]ът, който ръководи ''[[гарнизон]]а на [[столица]]та''. На бойното поле армията е разделена на 3 части: център, десен и ляв фланг. Центърът се командва от владетеля, левия фланг от ''кавхана'', а десният фланг от ''ичиргу боила''.<ref>Бешелиев, В., ''Прабългарски епиграфски паметници'', с. 37</ref> Другите висши военни чинове включват ''[[таркан]]'', който е равен на византийският чин [[стратег]] според [[Стивън Рънсиман]],<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app5.htm Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London 1930, p. 286]</ref> а най-висшия офицер се нарича "[[багаин]]". Всички висши военни чинове са част от българската аристокрация, наречена [[боляр]]и или боили[[боил]]и.

По време на дългите години война с [[Византия]] при управлението на [[цар]] [[Симеон Велики]] (893-927) страната се изтощава. Постоянните войни билипричиняват недостатъчнозагуба популярни,в задоверието товакъм 20Симеон като владетел и затова ок. 20,000 души потърсилиот българските земи потърсват убежище във [[Византия]], (поради "войнствените атаки и непреклонни стремежи" на Симеон).<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 104 ISBN 954-427-216-X</ref> Неговия наследник [[Петър I]] сключва изгоден мир с византийците, но ситуацията вътре в страната не се променилапроменя много. Има многоредица причини за упадъка, освен войната - някои историци смятат Петър I за слаб владетел, неспособен да се справи със своето собствено семейство (двама от братята му въстават срещу него) и посочват това като основна причина. По-нататъккъсно, в средата на 10IX век, навсякъде в страната се разпространява една нова [[ерес]] - [[богомилство]]то.<ref>Nicolaus Papa. Response, p. 1015</ref> Богомилите проповядвалипроповядват, че хората не трябва да следватслужат на светските власти, да плащат такси и да служат в [[армия]]та. В резултат на товатези вътрешни противоречия българите стават неспособни да спрат [[унгарци]]те, които ограбилиограбват и плячкосалиплячкосат странастраната, още повече допринасящидопринасяйки за суровататежката ситуация в страната.
Когато византийците платилиплащат на [[Русия|руския]] [[княз]] [[Светослав I]] да нападне България през [[968]], [[Петър I]] успява да изпрати само 30 ,000 войници срещу 60 ,000-на добре подготвена за плячкосване и силнаграбежи войска.<ref name="Cedrenus: II, p. 383">Cedrenus: II, p. 383</ref> По време на рускатаруското инвациянашествие между 968 и [[971]] българите [[де факто]] изгубват контрол над североизточната част от страната, включително и столицата [[Преслав]], а през [[970]] Светослав избива 300 български аристократи, елита на българската нация и армия в [[Силистра]].<ref name=iv/><ref>Драгиев, Ч. ''Детска енциклопедия България: Години на изпитание'', с. 14</ref>

Падането на североизточните части от [[Първа българска държава|Първата българска държава]] под византийска власт и погубването на военния елит имаимат жестоки последствия за българската армия,<ref>Божилов, 1979; c. 122</ref> особено откакто по-голямата част от тежката конница, която е билаосновно средство вза ранните успехи насрещу византийците, е набирана именно от този район. СъвременнитеИзточници източнициот епохата продължават да споменават съществуването на българската конница, но тя вече е много по-малка пона брой и в по-голямата си част е лека кавалерия.<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', p. 600 Sofia, 1971, </ref>

СледователноСъответно е нарастналонараства значението на пехотата и военните [[тактика|тактики]]те сасе смененипроменят, за да отразятсе приспособят към новите условия: [[засада]]та, макар да е използвана и в миналото, сега става крайъгълен камък на българските тактики - повечето от българските победи в този период са резултат от засади и внимателновнимателното използване на [[терен]]а.<ref>Skylitzes-Cedrenus, pp. 278, 285, 288</ref> По време на този период българите придобиват репутацията на умели пеши стрелци.

Въпреки тези трудности, следващият цар, [[Самуил]], се съпротивлява на византийската армия, която достига зенита си за близо цял век при [[Василий II]]. През [[976]] българите, водени от братята [[комитопули]], завладяват отново североизточните части на царството. Първите византийски опити за [[контраатака]] са отблъснати след унищожаването на 60 ,000-на<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm При Самуил стигаме до Коринт и Далмация]</ref> армия в [[битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]] през 986, където самия Василий II едва се спасява с бягство. В следващото десетилетие българите достигат до [[Тесалия]], унищожават [[Дукля|княжеството Дукля]], напредват дълбоко на юг до [[Коринт]] на ''[[Пелопонес]]кия [[полуостров]]'' и започват кампания в [[Далмация]] и [[Босна]].

ОбачеВъпреки това голямата загуба в [[Битка при Сперхей|Битката при река Сперхей]] през [[996]] сигнализира, че развръзката на войната започва да се променя във византийскаполза посокана [[Византия]]. От [[1001]] нататък [[Василий II]] започва годишнидългогодишни военни кампании в българската територия като методично завладява или опожарява важни градове като [[Преслав]], [[Плиска]] и [[Видин]], а и нанася няколко поражения на армията на Самуил. В добавкадопълнение, през [[1003]] Самуил е замесенвъвлечен във война с [[Кралство Унгария]]. След години на кампаниивоенни походи през [[1014]] в решителната [[Беласишка битка]] българската армия е разбита и са пленени 14 000 войници, които са ослепени<ref>''Ioannes Scylitzes'', Historia, р. 458</ref> и изпратени на Самуил, който според византийските хронисти умира от удар при вида на армията си на [[6 октомври]].

В беласишкатаБеласишката битка българската армия наброява около 20 ,000 войници. Според някои източници общия брой на армията, включително и отрядите на местното опълчение достига максимално до 45 ,000. Византийският [[историк]] [[Георгий Монах Континий]] пише, че българската армия се състои от 360 ,000 души, изключително преувеличен брой, адокато реалния брой е бил близо 10 пъти по-малък.<ref>Nikolov, Centralism and Regionalism in Early Medieval Bulgaria , p. 131</ref>

През [[1185]] българската държава е възстановена в резултат на успешното [[въстание на Асен и Петър]], които поставят началото на новата ''[[династия]] на [[Асеневци]]''. Дългия период на византийско управление оставя белега си върху българската армия - титлите по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] са главно заети под силното културно, военно и икономическо влияние от Византия, както и от засиленото влияние на [[Славяни|славянския]] елемент в [[Българска народност|българската народност]]. В отсъствието на царя главнокомандващияглавнокомандващият се казватитулува [[велик войвода]]; командиракомандирите на по-малките отряди есе наричат [[войвода|войводи]], а [[стратор]]аите еса човекахората, отговоренотговорни за защитата на дадени райони и набирането на войницивойската.

В края на [[12 век]] армията наблюдавана 40[[Втора българска държава|Българското царство]] наброява поне 40,000 мъже.<ref>Цар [[Петър IV]] предлага 40 ,000 армия на владетеля на Свещенната римска империя [[Фредерик I]] срещу византийците в замяна на признаването на царската му титла&nbsp;— Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 145 ISBN 954-427-216-X</ref>

В първото десетилетие на [[13 век]] в страната вероятно могат да се мобилизират околопоне 100 ,000 души в първото десетилетие на [[13 век]]. Доказателство за това е предложението на [[Калоян]] да даде 100 ,000 войници на лидерапредводителя на [[четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]] [[Балдуин I]], за да завладее Константинопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 166 ISBN 954-427-216-X</ref> През този период българската армия използва голямголямя напа брой лека куманска конница, която наброява между 10 ,000 и 30 ,000 ездача, в зависимост от кампанията. Тя есе набирананабира измежду [[кумани]]те, които са се населилизаселват във [[Влахия]] и [[Молдова]] и са били най-малко под [[сюзеренвасал]]итетаи на българските царе. Армията е била добрадобре снабдена с екипировкаоборудване за [[обсада]], включително [[таран]]и, [[обсадна кула|обсадни кули]] и [[катапулт]]и.

Около 50 години след възстановяването на българската държава, българите са водениуправлявани от умели владетели като [[Петър IV]], [[Иван Асен I]], [[Калоян]] и [[Иван Асен II]], които постигат огромни военни успехи. След редица успешни битки между 1185 и [[1204]] Византийската [[империя]] е успешно отблъсната от земите, които владее в северната част на [[Балкани]]те, акато идори пленяваса императорскатапленени [[император]]ската [[корона]] и [[кръст]].<ref>See Andreev, pp. 154-155 - В битката при Трявна през [[1190]] българите пленяват имперското съкровище на византийскиятвизантийския император, включително [[корона]]та, златни чаши на аристокрацията и имперския кръст, направен от солидно злато с части от свещения[[Животворен кръст|Светия кръст]] инкрустирани вътре. ВизантийскиятВизантийски свещеник го изхвърлилизхвърля в реката по време на битката, за да не може да бъде намерен никога, но българите въпреки това успяват да го извадят. През 13 век това съкровище е показвано по време на процесии и празненства в [[Търново]], както описва византийският историк [[Георги Акрополит]].</ref>

Армията на рицарите[[рицар]]ите, която разграбва [[Константинопол]] и създава [[Латинска империя|Латинската империя]], е разгромена първо в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]], когато императорасамия имимператор [[Балдуин I]] е пленен, иа отновоповторно е разбираразбита в [[битка при Русион|битката при Русион]] през [[1206]].
[[Унгарци]]те са победени в няколко битки по река [[Морава (река)|Морава]] през [[1202]].
След няколко неуспеха при управлението на [[Борил]] (1207-1218), Иван Асен II решително побеждава [[Епирско деспотство|Деспотство Епир]] в [[битка при Клокотница|битката при Клокотница]], в която по-малката българска армия надхитря врага си.
През [[1241]] царяцарят побеждава монголската[[татари|татарската]] армия, сражаваща се под управлението на [[Хан Бату]] и [[Субутай]], която нахлува на Балканите и ги подлага на системни грабежи.

Страната и армията западат след смъртта на [[Иван Асен II]]. НеговияНеговият наследник не можеуспява да се справи нито с външните, нито с вътрешните проблеми на царството. МонголскитеТатарските, византийските, и унгарските инвазиинашествия са комбинирани със [[сепаратизъм]] следсред аристокрацията и последвани от няколко граждански войни.
През [[1277]] селянин на име [[Ивайло]] се вдигналвдига да бунт против [[цар]] [[Константин Тих]]. В последвалата битка царяцарят е победен и убит, а Ивайло е провъзгласен за цар в [[Търново]]. Макар че успява да победи и [[татари]]те и византийците[[ромеи]]те, заговор следсред аристокрацията го принуждава да търси убежище следпри татарската [[Златна орда]], където е убит през [[1280]]. Армията сегапо това време наброява по-малко от 10 ,000 души - записанодокументирано е, че Ивайло побеждапобеждава две византийски армии от 5000 и 10 ,000 души, и че неговите войски сасе превъзхожданипревъзхождат по брой и в двата случая.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 227 ISBN 954-427-216-X</ref>

След края на въстанието на Ивайло, татарите нахлуват и плячкосват страната необезпокоявано за 20 години. С управлението на [[Теодор Светослав]] (1300-1321) ситуацията в армията се подобрява&nbsp;— през 1304 той побеждава византийците в [[битка при Скафида|битката при Скафида]]. Под управлението на неговия приемник гарнизона на Пловдив наброява 2000 тежковъоръжени пехотинци и 1000 конници.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 253 ISBN 954-427-216-X</ref> През [[1330]] [[Михаил III Шишман]] изправилизправя 15 ,000-на армия<ref>Cantacuzenos, I, p. 429. 19</ref> срещу [[Стефан Дечански]], но е победен в [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]]. Две години по-късно българската армия наброява 11едва 11,000 души.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 269 ISBN 954-427-216-X</ref>

[[Image:Baba vida12.jpg|150px|right|thumb|Замъкът [[Баба Вида]] във [[Видин]] е бил важна крепост. Той е последната главна крепост, паднала под властта на османските турци.]]

Когато [[османци|османските турци]] нападат България в средата на [[14 век]], някога могъщата българска армия е само сянка на предишния си образ. [[ФеодалФеодализъм|феодалното]]ното разделение и широко разпространяващите се еретични учения като богомилството, [[адамитство]]то или [[варлаамитство]]то непречат позволявалина страната да събере значителна, обединена сила. Българите разчитат на укрепените си крепости и замъци за защита, но поради липса на общо единно управление, координацията между тях е слаба и те сабиват превзети един след друг.

Първоначално османската инвазия не есе смятанаприема саза важнасериозна заплаха, нито от българите, нито от византийците. Само за едно десетилетие обаче, между [[1354]] и [[1364]], османците превзелипревземат на практика цяла [[Тракия]], овладявайки редица големи градове като [[Пловдив]], [[Стара Загора]], Дианаполис ([[Ямбол]]) и [[Адрианопол]] и побеждавайки няколко малки български отряда.<ref>Angelov, D. Certains aspects de la conquete des peuples balkaniques par des turks&nbsp;— BSI, 1956, 162, p. 237</ref> Вековното недоверие и старите спорове между българите и византийците разваляпровалят преговорите между двете държави за съюз и водиобщи действия и дори довеждат до една последна византийско-българска война през [[1364]].<ref>Ioannes Cantacuzenus. Historiarum... 3, p.362</ref>
През [[1371]] голяма българо-[[сърби|сръбско]]-[[албанци|албанска]] армия под управлението на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], двама феодални управители в [[Македония]], е унищожена от османците[[османци]]те под ръководството на [[Лала Шахин]] в [[битка при Черномен|битката при Черномен]] и скоро след това българският цар трябвае принуден да се признае за [[васал]] на турците.<ref>Синодник царя Борила, с. 89</ref> Редица български крепости в [[Родопи]]те, [[Софийско поле|Софийското поле]] и днешна източна [[България]] са превзетипадат една по една впрез следващите 20 години. През [[1393]] [[столица]]та Търново е [[Обсада на Търново|обсадена и превзета]] от османските турци, а три години по-късно пада и [[Видин]] - последния главен български град. Съпротивата срещу нашествениците продължава до [[1422]], когато [[страна]]та е напълно завладяна от османците с изключение на някои крайни [[българско землище|български земи]] останали под властта на локални [[властел]]и или [[Кралство Унгария]].

Ранната българска армия не е снабдена с добро оборудване за обсада - българите, които са основата на армията, са били полу[[номад]]и, за които не е било нужно да превземат големи градове. Българите използват обсадни машини с голямаголям размах за първи път по време на управлението на хан [[Крум]] (803-814), когато наемат араби, за да придобиятим опитпредадат опита си. До 814 вече притежават голям брой огромни обсадни машини<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', p. 361, Sofia, 1971</ref> - [[таран]]и, [[балисти]], [[мангонел]]и, [[катапулт]]и, [[обсадни кули]], машини за разбиване на зъбери по стените.<ref>Symeon Magister, ed. Bon., 617</ref> Те са транспортирани от 5000 обковани с желязо коли, теглени от 10 ,000 вола.<ref>Symeon Magister, ibid., p. 617</ref> В добавкадопълнение при обсадата на [[Несебър|Месемврия]] са пленени 36 медни сифона, които византийците използват за изстрелване на прочутия [[гръцки огън]].

Широк спектър от обсадни машини е използван и по време на Втората българска държава.<ref>Nicetas Choniata. Historia, p. 835</ref> По време на обсадата на Адрианопол през 1207 Калоян има 33 катапулта и инженерен корпус, чиято задача е да унищожи градските стени.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 172 ISBN 954-427-216-X</ref>
В началото на 13 век при обсадата на Варна, българите построяват толкова огромна обсадна кула, че тя е по-широка от рова около крепостта.

След като българите завладяват [[Аварски хаганат|Аварския каганат]] през 804-805, аварски войници започват да служат като [[наемник|наемнинаемници]] в армията, особено по време на кампаниите срещу [[Никифор I]] през 811, когато византийците изгарят столицата [[Плиска]].<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 47 ISBN 954-427-216-X</ref> През 9 и 10 век българите често прибагвят и до услугите на [[печенеги]]те, които най-вероятно са били български [[федерат]]и. Когато византийците вдигналивдигат [[Киевска Рус]]ия срещу царството, българската дипломация използва печенегите срещу тях.<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', pp. 359-360, Sofia, 1971</ref><ref name="Cedrenus: II, p. 383"/>

По време на Втората българска държава, чуждите и наемни войници стават важна част от българската армия и нейната тактика. Още от самото начало на въстанието на Асен и Петър, леката и мобилна куманска конница е ефективно използвана срещу византийците и по-късно срещу рицарите. Например 14 ,000 от тях са използвани от Калоян в битката при Адрианопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 167 ISBN 954-427-216-X</ref> Куманските лидери получават рангове от българската аристокрация, иа някои от- дори висши военни или административни постове в държавата.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, pp. 167-169 ISBN 954-427-216-X</ref> През 14 век българската армия започва все повече да разчита на наемни войници, които включват западни рицари, татари, [[осетинци]] или такива идващи от [[васал]]на [[Влахия]]. И [[Михаил III Шишман]] и [[Иван Александър]] имат силна 3000-на татарска конница в своите армии.<ref>Nic. Gregoras. I, р. 455. 7-9.</ref><ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 269 ISBN 954-427-216-X</ref>
През 50-те години на 14 век цар Иван Александър дори наема османски банди, както- нещо, екоето правилправят и византийскиятвизантийските императоримператори.