Абат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:ProvostOrAbbotCoA PioM.svg|thumb|150px|герб на абат]]
[[Файл:Abade.jpg|thumb|150px|абат в традиционно облекло]]
[[File:Abbesse.png|thumb|150px|герб на абатиса]]
[[Файл:Abadessa.jpg|thumb|150px|абатиса в традиционно облекло]]
'''Аба́т''' ({{lang-la|abbas}}, от {{lang-he|אבּא}} — отец) е [[католицизъм|католическа]] духовна титла, която от [[V век]] се дава на настоятелите на католическите [[абатство|абатства]]. Аналогично звание със женско окончание - [[абатиса]] (от {{lang-la|Abbatissa}}) впоследствие започват да дават на настоятелките на женските манастири.
== История ==
До началото на Х век, докато манастирите в [[Западна Европа]] се ръководят основно съобразно [[Правила на Свети Бенедикт|Правилата]], установени от Свети [[Бенедикт Нурсийски]], ''абат'' е общото название за техните настоятели. През X век започват да се основават нови [[монашески орден|духовни ордени]], и само манастирите на някои от тях - като [[норбертинци|норбертинците]], [[цистерцианци|цистерцианците]] и [[траписти|трапистите]] се управляват от абати, а главите на голяма част от манастирите на останалите ордени възприемат други духовни названия : майори (при [[камалдули|камалдулите]]), [[приор]]и (при [[картузианци|картузианците]], [[йеронимити|йеронимитите]], [[доминиканци|доминиканците]], [[кармелити|кармелитите]], [[Августински орден|августинците]] и др.), гвардиани (при [[францисканци|францисканците]]) или [[ректор]]и (при [[йезуити|йезуитите]]).
Абатите заемат различно положение по отношение, на ордена, от една страна, и по отношение подчинените им монаси, от друга страна. Например, при [[бенедиктинци|бенедиктинците]] назначения от Конвента на ордена абат имал пълна самостоятелност, за разлика от [[цистерцианци|цистерцианците]] при които абатът бил фактически подчинен на Върховния съвет на ордена в [[абатство Клерво|Клерво]]. Абатът имал изключителна власт - той имал права и бил длъжен да съблюдава за спазването на правилата на съответния орден, да управлява манастирските имоти и да изисква от монасите безусловно послушание.
След [[Седми вселенски събор в Никея|Седмия вселенски събор]] абатите получават правото да дават на своите монаси низши духовни чинове. Всички абати принадлежат към прелатите на църквата, като заемат в църковната йерархия място непосредствено след [[епископ]]ите и имат право глас на църковните събори. Настоятелките на женските манастири - ''абатиси'', нямат такива права. Поради това, че жените не можели да извършват свещенодействия, абатисите остават на подчинение на епископа на съответната епархия.
След VII век [[епископ]]ите започват често да се намесват в работите на абатите, като назначавали на тези длъжности свои любимци или често оставяли абатствата за себе си. през следващите столетия някои западни крале започват да предоставят абатствата на свои привърженици, като награда за тяхната вярност или военни заслуги. В резултат на това през Х век, начело на някои големи абатства вече стоят светски абати или или абатграфове ({{lang-la|Abbacomites, Abbates milites}}), събиращи в своя полза доходите от тези духовни учреждения. В тези случаи действителният надзор в манастирите се осъществява от духовни лица - декани или приори.
След като в края на XVIII века, по време на [[Френска революция|Френската революция]] повечето абатства са разпуснати или разрушени, абатите изчезват от френския обществен живот. Понастоящем във Франция, титлата ''абат'' освен в обичайния смисъл, се използва и като форма на вежливо обръщение към всички представители на бялото духовенство. В Италия думата ''abbate'' има също двойнствено значение и се използва и като обръщение към всеки млад духовник, който все още не е получил свещенически сан.
== В Православната църкви ==
На абата в Православната църква съответства духовната титла [[игумен]], а в по стари времена и [[архимандрит]].
== Вижте също ==
* [[Абатство]]
* [[Имперско абатство]]
* [[Приор]]
* [[Игумен]]
* [[Архимандрит]]
== Литература ==
* Martina Wiech: ''Das Amt des Abtes im Konflikt: Studien zu den Auseinandersetzungen um Äbte früh- und hochmittelalterlicher Klöster unter besonderer Berücksichtigung des Bodenseegebiets.'' Schmitt, Siegburg 1999, 512 S. (= Bonner historische Forschungen; Bd. 59) (Diss. Bonn, 1999) ISBN 3-87710-206-9
* Catholic Encyclopedia, Volume I. New York 1907,
[[Категория:Християнски санове]]
| |||