Михаил II Асен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 36:
През юни 1253 г. Михаил II Асен сключва договор с Дубровнишката република, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена двете страни ще си поделят нейните територии. През 1253 г. българските войски нахлуват във вътрешността на Сърбия, но скоро след това войната е прекратена. Неблагополучията станали след възкачването на Царя стават причина към 1254 майката царица Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава [[Петър (севастократор)| севастократор Петър]].
 
В [[1254]] Михаил II Асен минава в контранастъпление. На [[3 ноември]] умира Йоан III Дука Ватаци и българските войски преминават границата връщайки си крепостите [[Станимака]] (Асеновград), [[Перущица]], [[Кричим]], [[Цепина]] [[Перперикон|Перперек]] с областта Ахрида в [[Родопи]]те и югозападните български земи. Новият никейски император [[Теодор II Ласкарис]] прехвърля войски от [[Мала Азия]] на [[Балкани|Балканите]] успява да изненада Михаил II Асен и да реокупира Родопската област без Цепина в 1254 и Македония в 1255. В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва с унгарците мирен договор, скрепен с династичен брак между него и внучката на краля им Бела, дъщеря на княз [[Ростислав Михайлович]], (разпореждащ като самостоятелен феодал в северозападните български земи) и си осигурява неговата подкрепа. Същата година българската войска навлиза в Тракия и разгромява никейците близо до [[Димотика]]. Ростислав оглавява делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1254г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките, направени след [[1254]] година, но той вече е създал толкова силно недоволство, че в [[1256]] г., едва 17-18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов, от братовчед си Калоян (Каломан, Колома̀н), бъдещия цар [[Калиман II]]. Смъртта kdна Михаил II Асен през есентта на 1256г. предизвиква в България междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо и българския болярин на [[Скопие]] Константин Тих.
 
Михаил II е остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростисвав, което води до предателство. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство изпада в дълго продължила епоха на вътрешни противоборства.