Януш Корчак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
Януш Корчак, или Хенрик Голдшмит, познат и като Старият доктор или Господин доктора, понякога изписвани слято (роден на 22 юли 1878 или 1879 година във Варшава, убит на 5 или 6 август 1942 година в немския лагер на смъртта в Треблинка) – лекар, педагог, писател, публицист, обществен деец, офицер от полската армия.
Педагог с новаторски идеи, автор на трудове по теория и практика на възпитанието. Пионер, активно работещ за признаване правата на децата и пълното им равноправие. Като директор на сиропиталище сформира детски другарски съд, с помощта на който децата сами решават проблемите си, освен това имат право да изправят пред съда дори възпитателите си.
„Този прекрасен човек има смелостта да се довери на децата и младежите, за които се грижи, като предава в техни ръце въпросите, свързани с дисциплината и възлага на отделни лица едни от най-трудните задачи, свързани с голяма отговорност” – казва за Корчак известният швейцарски психолог [[Жан Пиаже]], който посещава дома за сираци, създаден и ръководен от Корчак.
Line 26 ⟶ 27:
Получава диплом за лекар на 23 март 1905 година. През юни същата година като лекар е мобилизиран в руската армия (по това време Полша e окупирана) и участва в руско-японската война. Служи в Харбин. От децата в Манджурия научава китайски език. В края на март 1906 се завръща в Полша. Между 1905-1912 работи като педиатър в детската болница на Берсон и Бауман. Получава жилище в болницата, а в замяна кара постоянно дежурство, като всеотдайно изпълнява задълженията си и се води „лекар на място”. В практиката си на лекар не подминава работническите части на града. Докато на бедните пациенти взима символични такси или им дава пари за лекарства, от богатите не се колебае да поиска висок хонорар, за което му помага и известността му на писател.
В периода 1907-1910/11 специализира в чужбина – слуша лекции, практикува в детски клиники, посещава възпитателно-образователни институции. Почти година изкарва в Берлин (1907-1908), в Париж – четири месеца (1910), в Лондон – месец (1910 или 1911). И, както пише години по-късно, именно в Лондон взема решение да не създаде семейство и смята "да се посвети на децата." В същия период води активна обществена дейност, членува във Варшавското дружество по хигиена и в Сдружението „Летни детски лагери (TKL). През 1904, 1907, 1908 участва в летните лагери за еврейски и полски деца, организирани от Сдружението „Летни детски лагери”(TKL). През 1906 г. издава книгата "Детето на салона", приета много добре от читателите и критиката. Оттогава, благодарение на получената след публикациите си популярност, се превръща в известен и търсен варшавски педиатър. От 1909 г. става член на еврейското дружество "Помощ за сираците", което няколко години по-късно построява собствен "Дом за сираци". За директор на дома е назначен именно Корчак.
Line 34 ⟶ 36:
===Възгледи===
Още като младеж се интересува от въпроси, свързани с възпитанието на децата, повлиян e от идеите и опита на „новото възпитание”. Запленен е от теорията на прагматичната педагогика на [[Джон Дюи]], а също и от трудовете на Декроли, Монтесори и ранните педагози – Песталоци, Спенсър, Фрьобел; познава педагогическата концепция на Толстой.<ref name"lewowicki">Lewowicki, T., 1994, Janusz Korczak, Prospects:the quarterly review of comparative education (Paris, UNESCO: International Bureau of Education), vol. XXIV, no. 1/2, 1994, p. 37–48</ref> Корчак подчертава необходимостта от диалог с децата.
Публикува и изнася лекции по теми, свързани с педагогиката и възпитанието на децата. Опитът си в работата с децата трупа първо като частен учител, после като общественик, а след това и като директор на „Дома за сираци” и един от основателите на „Наш дом”. Между двете световни войни преподава в няколко университета в страната: в Националния институт по специална педагогика (днес Академия за специална педагогика "Мария Гжегожевска”), в Държавния семинар на учителите, изповядващи юдаизъм и в Националния учителски институт.
Корчак е привърженик на детската еманципация, на правото на децата на избор и зачитане на правата им. В действащите в домовете, управлявани от Корчак, местни самоуправления на възпитаниците му ежедневно се използат принципите на демокрация, които Корчак прилага еднакво към децата и възрастните.
"В областта на интелекта [детето] е, най-малкото, равно на нас, не му достига само опит," пише той в
Той твърди, че мястото на детето е сред връстниците му, а не у дома. Стремежът му е децата да се отърсят от ранните си навици и бебешки възгледи и да подлежат на социализация, като по този начин се подготвят за зрелия живот. Опитва се да осигури на децата безгрижно, но не и лишено от задължения, детство. Смята, че детето трябва само да разбере и емоционално да преживее определени ситуации, да ги изпита, само да си извлече изводи и евентуално да предотврати вероятните последици. "Няма деца – има само хора", пише Корчак.
Line 57 ⟶ 60:
Корчак е признат<ref name"lifton">Lifton, B. J. (2003): Who was Janusz Korczak? In J. Korczak, Ghetto diary (pp. vii–xxx). New Haven, CT: Yale University Press.</ref> за един от пионерите в педагогическото направление, понастоящем наричано „морално образование”, въпреки че не е създал систематизирана теория по тази тема <ref name"efron">Efron S. 2005, Janusz Korczak - Legacy of a practitioner-research, Journal of teacher education, 56,145-156, DOI:10.1177/0022487104274415</ref> <ref name"efron2">Efron Sara Efrat, 2008, Moral education between hope and hopelessness: The legacy of Janusz Korczak, Curriculum Inquiry, 38, 39-62 DOI:10.1111/j.1467-873X.2007.00397.x</ref> Неговите съвременни педагогически идеи се основават на практиката. Противник на доктрините в дидактиката, той е бил добре ориентиран в педагогическите и психологични течения на своето време.<ref name"valejeva">Valejeva, R. (1996): Korczak theory in the context of the humanistic pedagogy. [w:] A. Cohen, S. Aden, & R. Yatziv (Eds.): Studies in the legacy of Janusz Korczak, 1 (pp. 93–89). Haifa, Israel: University of Haifa Publishing House, The Janusz Korczak Associaion in Israel, and Beit Lochamei Hagetaot.</ref> Според Игор Неверли<ref name"newerly">Newerly, I. (1967): Introduction (A. Bidwell & G. Bidwell, Trans.). [In:] M. Wolins (Ed.): Selected works of Janusz Korczak (pp. xvii–xlv). Washington, DC: National Science Foundation.</ref> Корчак не се определя с конкретна политическа идеология или образователна доктрина.
Въпреки това Корчак е сочен за родоначалник на няколко течения. [[Лоурънс Колберг]] смята, че неговото Справедливо общество от деца<ref name"kohlberg">Kohlberg, L. (1981): Education for justice: The vocation of Janusz Korczak. [In:] L. Kohlberg (Ed.): Essays on moral development, Volume 1: The philosophy of moral development (pp. 400–407). San Francisco: Harper and Row.</ref> се базира на опита на Корчак. Предполага се,<ref name"gadoti">Gadotti, M. (1998): Janusz Korczak as the pioneer of child’s rights. The Sixth International Janusz Korczak Conference. Israel: Kibbutz Lochamei Haghetaot</ref> че Корчак и Пауло Фрайре имат подобни възгледи относно демокрацията в училище и теорията за диалог. Привържениците на педагогическата любов основават теорията си върху разработения от Корчак модел за отношение учител – студент.<ref name"hatt">Hatt, B. E. (2005). Pedagogical love in the transactional curriculum. Journal of Curriculum Studies, 37(6), 671–688.</ref> Други автори <ref name"boschki">Boschki, R., 2005, Re-reading Martin Buber and Janusz Korczak: Fresh impulses toward a relational approach to religious education, Religious education, 100, 114-126 DOI:10.1080/00344080590932391</ref> откриват в Корчак и [[Мартин Бубер]] начални елементи от течението на „религиозното образование”. Идеите на Корчак са прилагани в „идеологията за нормализация” на възпитанието на деца с психически и умствени увреждания.<ref name"reiter">Reiter, S., Asgad, B., Sachs, S. 1990: The implementation of a philosophy in education - Korczak, Janusz educational principles as applied in special education, The British journal of mental subnormality, 1990, 4 -16</ref> Неговият подход при възпитанието на децата оказва влияние върху следвоенните законодателни инициативи, предприети в полза на децата. Голяма заслуга за инициативата има и Полша, взела активно участие в подготовката на Декларацията за правата на децата от 1959 година, като става и инициатор за създаването на „Конвенцията за права на децата”, приета от Общото събрание на ООН през 1989 година.
==Домът за сираци и Нашият дом==
| |||