Януш Корчак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 87:
==Втората световна война, гетото и последния поход==
Тъй като е офицер от Полската армия, след избухването на Втората световна война Корчак се записва доброволец във военното интендантство, но не го приемат заради възрастта му. По време на немската окупация той носи полски военен мундир. Не приема наложения от нацистите дискриминационен знак, с който бележат евреите – жълтата звезда на Давид и го смята за оскверняване на символа. Последните месеци от живота си прекарва във Варшавското гето. Игор Неверли, по-късно биограф на Корчак, се опитва да му набави фалшиви документи от арийската част на града, но докторът отказва да излезе от гетото. Тук той отново започва редовно да пише в дневника си, започнат през 1939 година и прекъснат за две години, тъй като цялата си енергия е влагал в грижата за възпитаниците си от „Дома за сираци” и в други дейности, свързани по-общо със положението на децата в гетото. Дневникът е публикуван за първи път през 1958 във Варшава. Последната бележка е от 4 август 1942 г.
Сутринта на 5 или 6 август 1942 територията на малкото гето е обградена от отрядите на СС, украински и латвийски полицаи. По време на така наречената „голяма акция” (основния етап от изтребление на населението на варшавското гето от германците), той за пореден път отхвърля предложението за спасение, тъй като не иска да изостави децата и служителите от „Дома за сираци”. Когато ги депортират от гетото, Корчак оглавява шествието на възпитаниците си към Умшлагплац, откъдето потеглят композициите за лагерите на смъртта. В процесията участват около 200 деца и петнадесетина възпитатели, сред тях и Стефания Вилчинска. Техният последен поход става легенда. Превръща се в един от военните митове и често повтаряна история, не винаги с последователни и надеждни подробности.
| |||