Гостилица: Разлика между версии

| площ = 32,404

}}

 

'''Гостилица''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Дряново]], [[Област Габрово]].

С нищо непредизвиканата съветска военна окупация и последващата комунизация на страната, се отразиха и на развитието на селото. Брутални комунистически изстъпления, с жертви не е имало, но върху определени хора е оказван систематичен натиск и тормоз. Около 1950 година е направен неуспешен опит за колективизация на земята, но през 1957 г. тя беше осъществена. През 1948-9 г. селото е електрифицирано, а малко по-късно и радиофицирано. След 1960 г. се пристъпи към централизирано водоснабдяване и благоустрояване, като основните улици и площади бяха регулирани и асфалтирани. Изпълнени бяха и много обществени строежи, каквито са здравния дом, читалищната сграда, селския стадион, търговския комплекс, нова фурна с обществена баня и общежитие, административна сграда, детска градина, работилница към училището и редица постройки на кооперативното стопанство. През 1964-66 г. бяха положени "основите на промишленността" в селото, като беше изграден цех за производство на кухненски прибори (лъжици, вилици, ножове) и в него работеха няколко десетки работника. По-късно бе преустроен за правене на военна електроника, а след 2000-та година бе приватизиран и подготвен за производство на биогорива. Това създаде нов съвременен облик на Гостилица, но от средата на петдесетте години на 20-ти век, за първи път в многовековната му история, селото започна да намалява прогресивно броя на жителите си и вече е застрашено от обезлюдяване!

 

Когато се разглеждат културните особености на Гостилица и на общественността в селото като цяло, трябва да се погледне в няколко посоки от миналото до наши дни. Основните носители на гостиловската културна традиция се коренят в начина на говорене, в отношението към православната християнска религия, в институциите където се създава културата, в характеристиките на бита в селото и т.н. Макар, че това село не е изолирано от другите поселища в региона и страната, начинът на изговаряне на много думи и цели словосъчетания е специфичен само за тези хора. Примерно и досега някои от възрастните и нискообразовани кореняци казват "ляп вместо хляб", "бъ вместо бе", "шъ вместо ще", "вудъ - вода", "гнилъ - глина", "немъ - няма", "снъъ - снаха", "айдя - хайде", "папур - царевица", "моркуф- морков", "мой - може", "ълвъ - халва", "кусъ - коса", "кувач - ковач", "шилу - шило", "жилу - жило", "буклук - боклук", "бужур - божур", "бузъ - боза" и още много други думи и изрази. С течение на времето хората повече се образоваха и говорът им се доближи до литературния.