|
== История ==
Смята се, че Волжка България е основана около [[660]] г. от [[прабългари|прабългарския]] хан [[Котраг]], един от синовете на хан [[Кубрат]]. Страната обаче става независима едва след като отхвърля [[васал]]ната си зависимост от [[хазари|хазарския]] хаганат в края на 9<sup>-ти</sup> или началото на 10<sup>-ти</sup> век. През 10-ти век [[Волжки българи|волжките българи]] разширяват владението си като завладяват няколко [[фини|фински]] племена и установяват търговски и дипломатически връзки с [[руси]]те. Главните градове са [[Болгар]] и [[Сувар]], между които, с развитието им като икономически и политически центрове, имамавъзниква борба за политическо надмощие,. В крайна сметка коетотя е спечеленоспечелена от гр. [[Болгар]]. През този период волжките прабългарибългари приемат исляма[[ислям]]а от арабите[[араби]]те. Според арабския пътешественик [[Ибн Фадлан]] волжко-камските българи се занимават предимно със [[земеделие]] - отглеждат [[зърнена култура|зърнени култури]], занимават се с [[пчеларство]], [[пивоварство]] и др. [[Животновъдство]]то също е развито - отглеждат се [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[кон]]е и др. Освен това са развити и търговията и занаятите, катоно главнитехните центровесредища са градоветеосновно в два града - [[Биляр]] и [[Сувар]]. [[Болгар]] остава по-скоро политически отколкото търговски център, тъй като той е [[престол]]ния град. Най-разпространени занаяти са [[кожарство]]то, [[дърводелство]]то и [[металообработване]]то. Волжка България поддържа търговски връзки с Русия, Китай, Византия, Иран, Средна Азия и Западна Европа. През началото на 12-ти век се водят битки с [[Киевска Рус|руските]] князе[[княз]]е за запазването на надмощие в Поволожието[[Поволожие]]то.<ref>Кратка Българска Енциклопедия, София, 1963, том първи, стр. 551/552.</ref>
Волжка България просъществува чак до 13<sup>-ти</sup> век, когато въпреки грандиознатарешителната победа в т.н. [[Битка при завоя на Самара|"Овнешка битка"]] в крайна сметка е разрушена от набезите на [[монголци|монголо]]-[[татари]]те. иДържавата ставасе частразделя отна държаватаняколко [[Златнавасални, орда]] като няколконо постоянно бунтуващи се прабългарски княжества и става част от [[Златна орда|Златната орда]]. Според хрониките „[[Джагфар Тарихи]]“ на [[Бахши Иман]] от 17 век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става траен васал на [[монголци|монголите]] и прабългарскинейните войски участват в походите на [[Бату]] в [[Полша]], [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] и [[Унгария]].<ref name="Vinagi.bg"></ref>
<!-- Според българските хроники цар [[Иван Асен II]] е разбилразбива същата тази армия на [[Бату]] през 1241 г. Мисля, че са византийски хроники в случая, но не съм сигурен. Освен това става дума не за цялата войска, а част от нея. -->
Впоследствие населениетоНаселението на Волжка България възприема [[Къпчакски език|кипчакския език]], който е разпространен в Златната орда, ислед като се смесва с жителите на тази държава, които се състоят от различни кипчакски племена, но също и от малка част монголи.<ref name="Vinagi.bg">[http://vinagi.bg/materials/view/id/11491/Volzhka+Balgariya Волжка България] // Vinagi.bg {{Ref-bg}}</ref> Смята се, че днешният [[чувашки език]] е произлязъл от езика на волжките българи. Територията на Волжка България се отделя от Златната Орда през [[15 век]] под името [[Казанско ханство]]. То е завладяноПо-късно (през [[1556]]г) годинато е завладяно от руските войски на [[Иван Грозни]]. Населението на страната есе наричанонарича в Русия „казански татари“, въпреки че самото то самото предпочита названията „мишари“ или „булгари“. Днес част от жителите на [[Татарстан]] отново се връщат към древните си корени и предпочитат да се наричат [[българи]].<ref name="вестник Стандарт, 26 юни 2009">[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=283177 „Батбаян клонирал България в Сибир“, 26 юни 2009] // вестник [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] {{Ref-bg}}</ref>
== География ==
Земите на Волжка България изобилстват от реки. Най-голямаголямата от тях е [[Волга]]. Тя навлиза в територията на държавата във средното си течение. ИграеИзползва ролятасе накато търговски път до [[Каспийско море]]. На територията на държавата се намират и много от притоците на реката, като най-известен от тях е река [[Кама (река)|Кама]]. Поради факта, че реката минава през средата на Волжка България, държавата понякогасе енарича наричанаи Волжко-Камска България. Други големи реки са [[Урал (река)|Урал]], [[Печора (река)|Печора]], [[Хопер]], [[Миас]] и други.
В източната част на Волжка България се намира планината [[Урал (планина)|Урал]], която разделя континентите [[Европа]] и [[Азия]]. Тя играе ролята на преграда за студените въздушни маси от [[Азия]], което прави климата в страната сравнително мек. В северните райони, където започва тундрата[[тундра]]та, климатаклиматът е студен и през по-голямата част от годината земята е заледена. Тази област е богата на [[торф]]. Южните части между Урал и [[Каспийско море]] представляват обширна степ, което става предпоставка за развитието на животновъдството[[животновъдство]]то. Поради голямата си територия, климатът във Волжка България варира. На юг е горещ, в централните части е умерено-континентален, а в северните - студен.
Голяма част от територията на държавата е заета от гори. Релефът е равнинен, като хълмовете стигат до 400м [[надморска височина]]. Почвата[[Почви]]те в по-голямата си част са черноземни[[чернозем]]ни, богати на [[хумус]] и много плодородни. Според руските летописци руските княжества редовно са внасяли [[жито]] от Волжка България.{{hrf|Чолов|2008|21}}
Според „Очерки истории СССР - с древнейших времен до наших дней“: ''„През XIIв. влиянието на тази голяма държава в Поволжието се разпространило над всички северни племена, живеещи близо до Ледовития океан и на юг - върху народите в Средното и Южното Поволжие.“''{{hrf|Чолов|2008|22}}
== Население ==
Населението на Волжка България е билосилно смесено в етническо отношение, като освен [[прабългари]]те са известни и няколко други обособени етнически групи. Изглежда, че още при заселването на прабългарите, те са придружавани от част от [[савири]]те и [[барсили]]те, чието име носи една от трите области на Волжка България. Някои източници споменават и етническаетническата група [[билири]], с които може би е свързано името на втората столицаграда [[Биляр]]. Археологични[[Археология|Археологически]] данни говорятсочат за заселване в средното Поволжие, едновременно с това на прабългарите, и на представители на [[Волинцевска култура|Волинцевската култура]], свързвана със [[славяни]]те. Множество находки потвърждават и наличието на голям брой [[Арменци|арменски]] и [[Хорезъм|хорезмийски]] колонии във Волжка България.{{hrf|Владимиров|2005|17-18}}
== Вижте също ==
|
