'''Казанското ханство''' е държава с предимно волжко-българско население и татаро-български управляващ елит в Средното Поволжие ([[1438]]-[[1552]])<ref>Владимиров, Г. - „Волжка България и Казанското ханство: В географските карти на Средновековието и новото време“, Военно издателство, София, 2007.</ref>, образувана в резултат на разпадането на [[Златна орда|Златната орда]] на земите на [[Волжка България]], чияточийто наследник именно е Казанското [[ханство]]. Главен град на ханството[[ханство]]то е [[Казан (Русия)|Казан]]. Основател на династията[[династия]]та на казанските ханове[[хан]]ове е [[Олуг Мьохамад]] (управлявал през 1437—1445). След походите на [[Иван IV|Иван Грозни]] [[1547]]-[[1552]] и превземането на Казан през [[1552]] от [[Велико московско княжество|московските]] войски, ханството е анексирано от [[Руско царство|Русия]]. [[Цар]] Иван ІV започва да използва титлата[[титла]]та „велик княз Български“<ref>{{cite web | last = Иван Грозный | year = 2012 | origyear = 1577 | url = http://www.hrono.ru/dokum/1500dok/1577ivan4.php | title = Второе послание Ивана Грозного Курбскому | work = hrono.ru | publisher = Хронос | accessdate = 2012-04-19 | lang = ru}}</ref> и в благодарност за победата поръчва да се издигне забележителния [[Храм "Свети Василий Блажени"]] пред [[Кремъл]] в [[Москва]].
== История ==
{{раздел-мъниче}}
Традиционно възникването на Казанското ханство се отнася към 1437 година, когато детронираният [[хан]] на [[Златна орда|Златната орда]] [[Олуг Мьохамад]] се оттегля към [[Волга]], завзема [[Казан]] и създава там собствена държава.{{hrf|Grousset|1970|181}} Въпреки товаразликата някоив данни подсказватимето, ченовата идържава по-ранов някогашнатаголяма териториястепен се явява политическо и културно продължение на някогашна [[Волжка България]], тъй като е едно от владенията, които се основават на нейно място след падането имапод известнататарска обособеноствласт. ТакаИнтересни всведения за историята и на двете държави дават руски хроники от 16-17 век, в които се говори за сблъсъци на руснаците с български и казански царе още през втората половина на 14 век. При един оттакъв тяхсблъсък, през 1361 година, [[суздал]]ският княз [[Дмитрий III|Дмитрий Константинович]] напада „българския цар Хасан“, като при това е придружаван от наместника на Златната орда. Запазени са монети от 1415-1418 година, сечени в Казан от владетел на име Гиас ад-Дин.{{hrf|Владимиров|2005|29-30}}
