Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
Преоблечена като богинята на лова Диана, Жана-Антоанет случайно или не попада на подходящата плячка, която се окзава самият крал, маскиран като Тисово дърво. Впечатлен, кралят отстранява маската си и ангажира Жана-Антоанет в изтънчен разговор. През март същата година Жанa-Антоанет, която вече е редовен гост и официална метреса на краля, се премества във Версай.
Кралят дарява на Жана-Антоанет
===Позиция в двора===
Ред 31:
Красива, интелигентна и образована, Помпадур искрено се привързва към краля. Тя обаче има един главен недостатък за пред масите — произхожда от буржоазно семейство и то от семейство, което има намеса в държавните дела. Обществото навремето приема без проблеми метресите на неговия прадядо [[Луи XIV]] (с изключение на мадам Дьо Ментенон), тъй като те произхождат от висшата аристокрация и не оказват влияние върху политиката. Но връзката на [[Луи XV]] с мадам Дьо Помпадур се приема за позор.
В страната плъзват клевети по адрес на кралската любовница. Въпреки многото критики, маркиза Дьо Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Голям меценат,създател на стила рококо, маркизата събира огромна колекция от художествени произведения в своите имения. Тя има принос за развитието на порцелановата фабрика в Севр, която се прочува в цяла Европа; за финансирането на редица художници и занаятчии; за построяването на Плас дьо Конкорд и на Военното училище в Париж; защитава непрестанно Енциклопедията срещу атаките на църквата и приобщава краля към идеите на френските просветители.
Разточителната демонстрация на лукс в именията ѝ е една от основните причини за критиките срещу маркизата, независимо от това, че богатото ѝ семейство неведнъж предоставя пари на правителството, спасявайки го от фалит, както и от факта, че маркизата завещава цялото си имущество на държавата и след нейната смърт то става собственост на короната.
| |||