Уикипедия

Александър Николов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 2:
| име = Александър Георгиев Николов
| фон = инструменталист
| картинка = Sasho Sladura Monument.JPG
| картинка_текст = Паметника на Сашо Сладура в Пловдив.
| рождено_име = Александър Георгиев Николов
| псевдоним = Сашо Сладура
| наставка =
| роден_на = [[15{{Дата септември]]на [[раждане|1917]] |9|15|1}}
| роден_в = [[Плевен]], [[България]]
| създадена =
| починал = [[26{{Дата септември]]на [[1961]],смърт [[Ловеч]],и [[България]]години|1961|9|26|1917|9|15|1}}
| починал_в = [[Ловеч]], [[България]]
| стил = [[джаз]]
| инструмент = [[цигулка]]
| глас =
| период_на_активност = 1954-1961
| лейбъл =
| влияния =
Line 21 ⟶ 22:
| бивши_членове =
}}
'''Александър Георгиев Николов''' с прякор '''Сашо Сладура''' е известен български [[джаз]]ов [[музика]]нт. Той е роден на [[15 септември]] [[1917]] година в [[Плевен]]. Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на [[Борисова градина|Борисовата градина]]. Майка му е чехкиня -&nbsp;— дъщеря на управител на голям чешки замък. Александър завършва италианско училище в [[Пловдив]], френския колеж в [[Пловдив]] "Сен Августин" и след това учи музика в консерваторията в [[Прага]].<ref>[http://mladi-virtuozi.sliven.net/index.php?see=prize Биография]</ref> След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, той започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант "България", където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора ''Сашо Сладура''. Солистка на оркестъра по това време е [[Леа Иванова]].
 
До нас са достигнали оскъдни и откъслечни данни поради унищожаване на информацията за него от комунистическия режим в България. Говори се, че е обичал да разказва вицове за [[Вълко Червенков]]. Известно е, че със заповед № 234 от [[15 септември]] [[1961]] година на [[Мирчо Спасов]], Александър Николов е изпратен в трудовия концентрационен лагер в [[Ловеч]]. Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки, той е убит. В Пловдив има негов паметник.<ref>[http://ivoso.blog.bg/viewpost.php?id=151289 Паметник на Сашо Сладура]</ref><ref>[http://www.plovdivguide.com/photogalleries/viewpicture.php?gal_id=28&alpha=&ImageName=Plovdiv-monument3.jpg&idImg=208&page=1&hpage=1&lang_id=2 Паметниците на града]</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Николов“.