Разлика между версии на „Душа“

No change in size ,  преди 7 години
м
[[Платон]] използва концепцията за '''душата''' в отговор на имащия огромна тежест скептицизъм на софистите по негово време. Софистите разбират човешкия морал като релативен и вариращ в различните култури. Моралът, смятат те, е възникнал целенасочено във всяка една общност и има значение и легитимност само в отделната изповядваща го общност. Също така, моралът е неестествен, и се съблюдава само заради "хорското мнение" и дори "добрият" човек не би следвал морални предписания, когато е сам със себе си. Справедливостта се крие в силата и силният е и правият, а пък добрия живот е животът на удоволствията.За да противостои на всичко това Платон продължава идеите на [[Сократ]] за истинното познание като висша добродетел, към която допълва и концепцията за '''душата'''<ref>Stumpf, S. E. ''Socrates to Sartre'', страница 63, изд. McGraw-Hill, Inc., 1988. </ref>.
 
=== [[Аристотел]] ===
Идеята на [[Аристотел]] за '''душа''' е само индиректно свързана със съвременното популярно схващане за душата като '''духовна''' част от човека. Аристотеловото схващане на '''душата''' е преплетено с неговата философия касаеща '''формите'''. Аристотел схващал душата като формата, есенцията на всеки организъм, което го прави цялостен и жив. Функцията на окото е да вижда. Но извадено от тялото, само по себе си, окото не може да гледа, това, което вижда всъщност е душата.<ref> Бъртранд Ръсел " История на Западната философия" глава XIX ''Метафизиката на Аристотел'' </ref> В трактата си озаглавен '''За душата''' гръцкият мислител разглежда природата на живите организми. [[Аристотел]] обсъжда и изброява различните видове души в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. Заради свойствата на душата си растенията могат да се хранят и възпроизвеждат, душата на животните в допълнение разполага и със сензорни възприятия и възможност за предвижване, а хората имат всичко това, а също и интелект.
 
=== Тома Аквински ===
34 385

редакции