Нарцис (цвете): Разлика между версии

Нарцисите предпочитат слънчеви или леко засенчени места. Не понасят варовити и заблатени почви – идеално се развиват на рохкава песъчливо-глинеста почва, наторена с прегорял оборски тор. Растенията се нуждаят от обилно поливане без задържане на вода в почвата, особено след цъфтежа, защото тогава в луковицата се залага бъдещият цвят. Засаждането на луковиците трябва да става през втората половина на септември до началото на октомври, тъй като тогава започва началото на вегетацията след летния покой и под повърхността на почвата започва да расте нивият летораст. С настъпването на отрицателните температури растежът спира и се възобновява рано напролет. След цъфтежа през април – май листата се запазват още известно време, фотосинтезират, натрупват резервни хранителни вещества в луковичните люспи. През юни листата засъхват, корените също и растенията навлизат в период на покой. Първото подхранване с минерални торове се прави при настъпване на вегетацията, второто при появата на цветоносното стъбло и третото в края на цъфтежа. В началото по-интензивно е азотното торене, а след това калиевото и фосфорното. Поливките през вегетацията спомагат за увеличаване височината на цветоносното стъбло, удължават периода на цъфтеж и образуването на по-едри луковици. Нарцисите се размножават лесно чрез отделяне на новите луковички, които зацъфтяват на втората, третата година. Бебетата се отделят от майчината луковица през втората половина на лятото; в края на лятото по-големите се засаждат по-дълбоко, а малките по-плитко. За разлика от [[лале]]тата и [[зюмбюл]]ите, нарцисите могат да останат до 5 години на едно и също място, без това да се отрази на цъфтежа и развитието им...