Български революционен централен комитет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 2:
[[Image:statute brtsk cover.jpg|thumb|right|200px|Устав на БРЦК, 1870]]
Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на
Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от Васил Левски. На общо събрание в Букурещ през 1872 г., за председател на Българският революционен централен комитет е избран Любен Каравелов. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия на Георги Раковски през май и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1862 г. Тогава част от дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски полагат основите на група "Млада България" и с подкрепата на групировката, през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки из българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.
▲Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на [[Георги Сава Раковски]], поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.
Програмата на Българския революционен централен комитет е публикувана първо в руското емигрантско списание "Народное дело" (август 1870 г.), а в последствие и във вестник "Свобода" (октомври 1870 г.).
Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. "Народное дело" (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. "Свобода" (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата "Български глас", издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи:
| |||