Гай Фламиний: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: zh:盖乌斯·弗拉米尼乌斯·尼波斯
Редакция без резюме
Ред 10:
| починал-години =
}}
[[File:Sylvestre Ducar decapite Flaminius (Trasimene).jpg|thumb|Йосеф-Ноел Силвестър: Смъртта на Фламиний на бойното поле (1882)]]
 
'''Гай Фламиний Непот''' ({{lang-la|Gaius Flaminius Nepos}}) е [[политик]] и [[консул]] от [[3 век пр.н.е.]] от епохата на [[Римска република|Римската република]]. До времето на братята [[Гракхи]], век по-късно, е най-популярният лидер, който се противопоставя на авторитета на [[Сенат]]а.
В годините след [[Първа пуническа война|Първата пуническа война]], ''[[нов човек|новият човек]]'' (букв. от латинския израз ''[[homo novus]]'') Фламиний е водач на реформаторско движение, което иска да преустрои държавните земи в [[Италия]]. Като [[народен трибун]] през [[232 пр.н.е.]], той печели [[плебисцит]], който разпределя римските земи южно от [[Римини|Ариминум]], завладени от [[гали]]те преди десетилетия, между бедни фамилии, чиито стопанства са били опустошени по време на войната. Сенатът се противопоставя на това и трибунът не се съветва със сенаторите, в противоречие с конституцията и традицията.
 
Той произлиза от плебейската фамилия [[Фламинии]]. Баща му, Гай Фламиний, е политически актив, дядо му Луций Фламиний е известен от ''[[Fasti Capitolini]]''. Той е баща на [[Гай Фламиний (консул 187 пр.н.е.)|Гай Фламиний]] (консул 187 пр.н.е.)
През [[227 пр.н.е.]] Фламиний е управител на провинция [[Сицилия (римска провинция)|Сицилия]]. Междувременно, реорганизацията на земята в Италия допринася за нова атака на териториите на [[Рим]] от страна на галите, които окончателно са разбити в [[Битка при Теламон|битката при Теламон]] през [[224 г. пр.н.е.]]. На следващата година, Фламиний за пръв път е избран за [[консул]], и заедно с Публий Фурий Фил, принуждава галите да се подчинят на Рим, създавайки провинция [[Цизалпийска Галия]].
 
В годините след [[Първа пуническа война|Първата пуническа война]], ''[[нов човек|новият човек]]'' (букв. от латинския израз ''[[homo novus]]'') Фламиний е водач на реформаторско движение, което иска да преустрои държавните земи в [[Италия]]. Като [[народен трибун]] през [[232 пр.н.е.]], той печели [[плебисцит]], който разпределя римските земи южно от [[Римини|Ариминум]], завладени от [[гали]]те преди десетилетия, между бедни фамилии, чиито стопанства са били опустошени по време на войната. Сенатът се противопоставя на това и трибунът не се съветва със сенаторите, в противоречие с конституцията и традицията.
През [[221 пр.н.е.]] е [[началник на конницата]] при консула [[Марк Минуций Руф]], на следващата година е избран за [[цензор]], заедно с [[Луций Емилий Пап (консул 225 пр.н.е.)|Луций Емилий Пап]]. По време на цензорството си, Фламиний организира строителството на път, получил неговото име (''[[Виа Фламиния]]''), от Рим до Ариминум, основава колонии в [[Кремона]] и [[Пиаченца|Плаценция]], реорганизира [[Комиция|комициите]] за да даде повече избирателна власт на бедните слоеве от населението, и построява [[Цирк Фламиний|Фламиниевия цирк]] (''Circus Flaminius'') на [[Марсово поле]]. През [[218 пр.н.е.]], докато е римския Сенат, той е единственият [[сенатор]], който поддържа [[Клавдиевия закон]] (''Lex Claudia''), забраняващ на сенатори да участват в задгранична търговия.
 
През [[227 пр.н.е.]] Фламиний като [[претор]] е първият римски управител на провинция [[Сицилия (римска провинция)|Сицилия]]. Междувременно, реорганизацията на земята в Италия допринася за нова атака на териториите на [[Рим]] от страна на галите, които окончателно са разбити в [[Битка при Теламон|битката при Теламон]] през [[224 г. пр.н.е.]]. НаПрез следващата[[223 година,пр.н.е.]] Фламиний за пръв път е избран за [[консул]], и заедно с [[Публий Фурий Фил]] побеждава келтските [[инсубри]], принуждава галите да се подчинят на Рим, създавайки провинция [[Цизалпийска Галия]].
 
През [[221 пр.н.е.]] е [[началник на конницата]] при(''magister equitum'') заедно с консула [[Марк Минуций Руф]], на диктатора [[Квинт Фабий Максим|Квинт Фабий Максим Верукос]]. На следващата година (220 пр.н.е.) Фламиний е избран за [[цензор]], заедно с [[Луций Емилий Пап (консул 225 пр.н.е.)|Луций Емилий Пап]] (консул 225 пр.н.е.). По време на цензорството си, Фламиний организира строителството на път, получил неговото име (''[[Виа Фламиния]]''), от Рим до [[Ариминум]], основава колонии в [[Кремона]] и [[Пиаченца|Плаценция]], реорганизира [[Комиция|комициите]] за да даде повече избирателна власт на бедните слоеве от населението, и построява [[Цирк Фламиний|Фламиниевия цирк]] (''Circus Flaminius'') на [[Марсово поле]]. През [[218 пр.н.е.]], докатов епървата римскиягодина Сенатна войната против [[Ханибал]], той е единственият [[сенатор]], който поддържа [[Клавдиевия„Клавдиевия закон]]закон“ (''Lex Claudia'', ''lex Claudia de nave senatorum''), предложен от народния трибун [[Квинт Клавдий]], забраняващ на сенатори да участват в задгранична търговия.
 
През [[217 пр.н.е.]], по време на [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] и нашествието на [[Ханибал]] в Италия, Фламиний отново е избран за консул, съвместно с [[Гней Сервилий Гемин]]. Сформира нови [[легион]]и и напредва на север, за да посрещне Ханибал, но на [[27 април]] попада в засада в [[Битка при Тразименското езеро|битката при Тразименското езеро]]. Армията му е унищожена, а Фламиний е убит. Последователите му в Сената губят позициите си в полза на по-аристократични фракции, а римляните изпадат в паника, че Ханибал ще обсади града. Сенатът назначава [[Фабий Максим]] за [[диктатор]].
 
==Литература==
* Burckhard Meißner, ''Gaius Flaminius'' – ''wie ein Außenseiter zum Sündenbock wurde''. In: Karl-Joachim Hölkeskamp, Elke Stein-Hölkeskamp: ''Von Romulus zu Augustus. Große Gestalten der römischen Republik''. Beck, München 2000, ISBN 3-406-46697-4, S. 92–105.
* Friedrich Münzer, ''Flaminius'' 2). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). VI,2, Stuttgart 1909, Sp. 2496–2502.
* Jacobs, K. ''Gaius Flaminius''. 1938 г. (на холандски)
 
Line 27 ⟶ 31:
*[[Полибий]], II 21, 7-8.
*[[Ливий]], XXI 63,2
* [http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/1274.html Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, v. 2, p. 166 ]
 
<br clear="all">
{| border="3" cellpadding="5" cellspacing="0" align="center" style="width:80%; background-color:#efefef"
Line 60 ⟶ 64:
[[Категория:Римски републикански консули]]
[[Категория:Цензори]]
[[Категория:Римски управители (Сицилия)]]
[[Категория:Фламинии]]