Тор (ракета): Разлика между версии
Нова страница: <table border="1" width="310" cellpadding="2" cellspacing="0" align="right"> <tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="pink"> '''ТОР''' </th></tr> <tr><td colspan... |
(Няма разлика)
|
Версия от 18:21, 22 януари 2013
| ТОР | ||
|---|---|---|
| ||
| Описание | ||
| Предназначение | балистична ракета със среден радиус на действие | |
| На въоръжение | 1958 - 1963 | |
| Националност |  САЩ | |
| Оператор |  USAF | |
| Производител | Дъглас Еъркрафт | |
| Технически данни | ||
| Височина | 19,82 м. | |
| Диаметър | 2,44 м. | |
| Маса | 49 800 кг. | |
| Степени | 1 | |
| Товароносимост | 1 000 кг. | |
| Гориво | керосин | |
| Окислител | течен кислород | |
| Тактически данни | ||
| Базиране | шахта | |
| Обсег | 2 820 км. | |
| Точност | 3,2 км. | |
| Бойна глава | термоядрена | |
| Мощност | 1,44 МТ | |
| Оперативна история | ||
| Статус | Изведена от употреба | |
| Първи полет | 1957 | |
| Последен полет | 1963 | |
| Стартове | 145 | |
| Произвеждани | от 1959 до 1960 | |
| Произведени | 225 | |
Тор (на английски: PGM-17 Thor) е името на първата американска балистична ракета със среден радиус на действие, приета на въоръжение в САЩ през 1958 г. Ракетата е конструирана и произведена от Дъглас Еъркрафт в края на 50-те години на 20 век. Остава на въоръжение до края на 1963 г., когато е призната за морално остаряла. След това е използвана в различни модификации от НАСА.
Конструкция
Тор е едностепенна течногоривна ракета със среден радиус на действие. Двигателят Rocketdyne LR79-NA-9, с тяга от 670 kN работи с гориво керосин и окислител течен кислород. Управлението в полет се осъществява от два рулеви двигателя Rocketdyne LR101-NA с тяга 4,5 kN всеки. Системата на управление е инерциална и осигурява добра точност с вероятна кръгова грешка от 300 м. до 3 200 м. Далечината на полета е над 2 400 км. Ракетата е носител на термоядрена бойна глава W49 с мощност 1,44 - 1,49 МТ, която осигурява пълно разрушение в радиус 8 200 м. За защита от неблагоприятни атмосферни условия, Тор е съхраняван хоризонтално, в незащитени укрития. Подготовката за старт отнема само 10 минути.
Развитие
През м. февруари 1962 г. USAF приема програма (т. нар. "Програма 437") за прехващане и унищожение на противникови разузнавателни и комуникационни сателити. На 9 юли 1962 г. ракетата "Тор" е избрана като бойно средство за унищожаване на спътници. Официално е приета на въоръжение през 1964 г. под индекса PGM-17A. Ракетата може да унищожи всеки орбитален обект на височина до 1 400 км. Радиуса на поражение на мегатонната бойна глава е 8 км. До 1975 г. две такива ракети са в 24 часова бойна готовност.
Оператори
Ракетата е на въоръжение в Стратегическото командване на САЩ и Ударното командване на Великобритания. Първите ракети постъпват на въоръжение през м. август 1958 г. Бойното им разгръщане започва през 1959 г. През 1960 г. Ударното командване на RAF разгръща 20 триракетни ескадрили в базите си в Северна Шотландия. В следващите три години 60 ракети носят бойно дежурство. През 1963 г. са поставени в пълна бойна готовност по време на Карибската криза.
На въоръжение
- 705-то Стратегическо ракетно крило
Великобритания: Royal Air Force
- RAF Ударно командване
Източници
- Boyes, John. Project Emily: Thor IRBM and the RAF. Tempus Publishing, 2008. ISBN 978-0-7524-4611-0.
- Forsyth, Kevin S. Delta: The Ultimate Thor. In Roger Launius and Dennis Jenkins (Eds.), To Reach The High Frontier: A History of U.S. Launch Vehicles. Lexington: University Press of Kentucky, 2002. ISBN 0-8131-2245-7.