Норуз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Премахнати редакции на Nanozetka (б.), към версия на Elkost |
||
Ред 1:
[[Картинка:HaftSeen2.JPG|thumb|250px]]
'''Норуз''' ({{lang-fa|نوروز}}, IPA:[noˈɾuːz] - ''Нов(ият) ден'') е името на [[Персийска империя|персийски]] [[Нова година|новогодишен]] [[пролет]]ен празник.
Норуз е първият ден от пролетта и началото на новата година в традиционния [[персийски календар]], а негова версия се използва официално в [[Иран]]. Празнува се в деня на астрономическото [[равноденствие]], което обикновено е на [[21 март]] (пролетното равноденствие) или 1 ден по-рано или по-късно. Часът, в който се изпраща старата и се посреща новата година, се нарича ''„Саал Тахвил“''.
Това е [[Зороастризъм|зороастрийски]] религиозен празник.
== История и практика ==
[[File:Noruz - Persia.jpg|мини|Норуз в Персия]]
В далечното минало, преди Шах Джамшид от персийската династия Пешдадиян, е основан фестивалът на ''Норуз'', с който празнично се е посрещало настъпването на пролетта след студената тъмна зима. В онези времена Иран е пасторална общност и този фестивал бележи победата на доброто над злото със светлината, която побеждава тъмнината. ''Норуз'' се посреща с настъпването на астрономическата пролет, когато е пролетното равноденствие - вечерта се равнява на деня, а впоследствие денят започва да се увеличава.
'''Персийската Нова Година''' се празнува в продължение на най-малко 3000 години – традиция, която е дълбоко вкоренена в ритуалите и обичаите на иранците от тяхната древна религия Зороастрийството (религията на Древна Персия преди появата на исляма през 7 век). За зороастрийците, шестия ден след ''Норуз'' се нарича ''„Норуз-е Бозорг“'' или „по-голяма ''Норуз''“, тъй като се чества като рожден ден на Светия Заратустра. Това, което прави ''Норуз'' е уникално - това е единственият празник, който се почита от различни религиозни общности в различни страни.
В древни времена традиционната „Софра“, нареждана 7 дена преди ''Норуз'', е наричана ''„Софре Хафт Шийн“'' - Масата на Седемте „Ш”-та. Тя е символ на 7те дара на природата с имена, започващи с буквата на персийски език „Шийн”. Седмица преди празника се поставят в купичка на масата покълналите зърна от пшеница или леща, което символизира поникването и развитието на зелените растения. Масата е отрупана с плодове, ядки, сладки и закуски, свещи и Светото писание - ''„Хордех [[Авеста]]“'' за зороастрийците. Поставят се също купа със златни рибки и кошница с шарени яйца, показващи нов живот. Обичаят повелява, че посетителите, които идват да споделят празника с домакините, трябва да се поръсят с ароматна розова вода и да се помолят да погледнат в огледалото, за да си пожелаят нещо. Някои казват, че този ритуал символизира, хората да са ароматни и свежи като рози и да са ярки и блестящи като огледалото, през новата година.
== Софре Хафт Шийн/Сийн ==
[[File:7SEEN 89.jpg|мини|Софре Хафт Шийн]]
'''„Софре Хафт Шийн“''' е маса, която символизира духа на празника по същия начин, както коледната елха и насърчава специално празнично настроение в продължение на тринадесет дни. Тя е съдържала седем конкретни елемента, заедно с редица допълнения, които са символизирали подновяване, щастие, богатство, добро здраве и всяко нещо, което си пожелаете за Новата година. Това е оригиналелен обичай на иранците, който датира повече от 3000 г. от зороастрийската религия и обичаи на древните [[перси]]. В древни времена всеки от елементите е съответствал на някое от 7-те творения и 7-те Свети Безсмъртни, които ги защитават.
''„Софре Хафт Шийн“'' съдържала следните елементи, започващи с Персийската буква ''„Шийн“'' - ''„Шараб“'' (вино), ''„Шир“'' (мляко), ''„Шеребет Наранж“'' (портокалов сок), ''„Шокуфре“'' (пъпки), ''„Шам“'' (свещ), ''„Шекер“'' (захар), ''„Шахд“'' (мед).
В Днешен Иран '''„Софре Хафт Сийн“''' е същият обичай, но видоизменен от ислямската религия, така че да не включва „Шераб“ (Вино). Така Персийската буква „Шийн“ е заменена с буквата „Сийн“. Седемте елемента са: ''„Саману“'' - сладък пудинг, направен от пшеничен зародиш, символизиращ богатство; ''„Сир“'' (чесън) - символизиращ здраве; ''„Сиб“'' (Ябълка) - символизиращ красотата и свежестта; ''„Сомак“'' – червена подправка, която представлява цвета на изгрева; ''„Серке“'' (оцет) - символизира зрялост и търпение; ''„Сабзе“'' - покълнала пшеница или леща, която символизира растежа и новото начало; ''„Секе“'' - (монети) - символизиращи просперитет и богатство. Някои хора поставят и ''„Сонбол“'' - [[зюмбюл]], който с неговите силни аромати възвестява идването на пролетта. Зороастрийците имат 7-дневен ритуал за отглеждане на семената от пшеница или леща (покълване), което напомня, че това са седемте дни на Сътворението, а тяхното покълване в нов растеж символизира възкресението и вечния живот, което трябва да дойде. Някои хора слагат на ''„Софре Хафт Сийн“'' и златна рибка в аквариум, която е представител на животните. В древни времена след приключване на 13-дневното празнуване на Новата година рибките са били връщани в реките, но днес повечето хора си ги задържат като домашен любимец.
Също така върху Софрата се поставя огледало, а пред него се поставя запалена свещ като символ на огъня. В Древна Персия хората са слагали книгата ''„Авеста“'' - свещена книга на зороастрийците, и са казвали своите молитви, за да благословят Новата година. В днешно време някои хора са я заменили с книгата ''„Диван-е Хафез“'' (стихосбирката на [[Хафез]]). По време на посрещането на ''„Саал Тахвил“'' хората четът стихове от нея, които са много почитани и популярни сред иранците. Съществува поверието, че в зависимост на кой стих попаднеш при отварянето на книгата, той е посветен на теб и предвещава какво ще ти се случи през новата година.
След „Саал Тахвил“ хората си раздават подаръци един на друг (традиционно пари, монети или златни монети), обикновено по-старите към по-младите. В първите няколко дни от Новата година всички иранци прекарват времето си в гостуване на по-старите членове на семейството, роднини и приятели. Децата получават подаръци и лакомства, и се консумират специални ястия и „Аджил“ (комбинация от различни ядки със стафиди и други сладки неща) или плодове. По традиция в нощта преди Нова година се готви специална гозба „Сабзи Поло Моахи“, ястие от ориз с пресни зелени подправки и с пушена и прясно пържена риба. Също така може да се сервира и „Куку Сабзи“, бъркани пържени яйца със свежи билки.
== Сизда Бедар ==
[[File:Persians in Holland Celebrating Sizdah Bedar, April 2011 - Photo by Persian Dutch Network-PDN.jpg|мини|Перси в Нидерландия, празнуващи Сизда Бедар, април 2011, снимка]]
Днес в Иран честват края на ''Норуз'' на тринадесетия ден, който се нарича ''„Сизда Бедар“''. На този ден всички хора излизат от къщите си и отиват сред природата, покрай реки и потоци да си направят празничен пикник. Тогава покълналата леща се хвърля в течаща вода, което символизира изхвърлянето на лошия късмет от предходната година. Иранците вярват, че „Сабзе“ не трябва да остане в къщата след „Сизда Бедар“. Също така за тях 13-ият ден го считат за лоша поличба, ако си останат в къщи и вярват, че като отидат в парка, те ще избягнат нещастията. Смята се също, че неомъжените момичета могат да си намерят съпруг, като отидат в полето и сплетът зелени върбови клонки във венец, който символизира брачните връзки.
Иранците смятат ''Норуз'' за най-големият празник на годината. Преди празника те основно почистват техните къщи „Хуне Такани“ и си купуват нови дрехи. Празнуването на ''Норуз'' продължава 13 дена, през които времето се прекарва в семейни и приятелски гостувания, танци, песни и гощавки - дълго забавление за всички иранци, млади и стари.
== Чахаршанбе Сури ==
[[File:Mahasti-hayedeh-Chaharshanbe Suri.jpg|thumb|Mahasti-hayedeh-Chaharshanbe Suri]]
Няколко дена преди настъпването на ''Норуз'' иранците имат още един празник, който се нарича ''„Чахаршанбе Сури“'' (което буквално в превод означава ''Чахаршанбе'' - сряда, а ''Сури'' - празник). Той се провежда преди „Саал Тахвил“, в последната сряда на старата година, и всъщност във вторник вечерта! Хората палят огньове и всички ,млади и стари, се веселят – пеят и танцуват, и прескачат огньовете като изричат следните думи:
'''„Сорхи-е то аз ман, Зарди-е ман аз то!“''' - ''„Дай ми твоя красив червен цвят и си вземи обратно жълтия!“''
Това означава: ''Аз ще ти дам моя жълт цвят'' (знак за болест), ''а ти ще ми дадеш твоя огнено червен цвят'' (знак за здравето). Това е ритуал за пречистване, който се нарича „Сури“ (сам по себе си означава ''червено и огнено'').<
== Аму Норуз и Хаджи Фируз ==
В честването на Персийската Нова Година участват 2 митични герои - ''Аму Норуз'' ("чичо" на Норуз) заедно с неговия помощник ''Хаджи Фируз''. Те са разпоредители на пролетта всяка година, според персийската традиция. В навечерието на пролетното равноденствие, когато персийската Нова година се празнува, ''Аму Норуз'' носи подаръци на децата, подобно на западния си колега Дядо Коледа. ''Хаджи Фируз'' е предвестник на настъпването на Но Руз (Новият Ден – Пролетта), докато ''Аму Норуз'' е повече от един уважаван стар герой, който дава подаръци на Норуз. ''Хаджи Фируз'' е млад, игрив клоун, който танцува, пее, и свири на дайре, за да донесе добро настроение, а ''Аму Норуз'' е един мъдър старец, който на Норуз разказва легенди и древни истории на младите, което символизира уважението и респекта на младото поколение към по-възрастното. Също така, ''Хаджи Фируз'' събира пари от заможните и възрастни хора, докато ''Аму Норуз'' раздава на бедните и на младите. Заедно с тях на Норуз , се включва и още един митичен герой - ''Нанех Сарма'', която се нарича дама на студените магии, или баба скреж.
== Норуз пожелания ==
* „Норуз Мобарак“ - ''„Честита Нова Година“''
* „Ейде Шома Мобарак“' - ''„Честита Нова Година и на вас“''
* „Норуз Пируз“ - ''„Желая ти успешна Нова Година“''
* „Сад Саал бех азин Саал-ха“ - ''„Желая ви още 100 по-добри години“''.
== Външни препратки ==
{{commonscat|Nowruz}}
* [http://www.un.org/News/Press/docs/2010/ga10916.doc.htm ООН признава Ноуруз като Международен ден]
== Източници ==
* <http://www.bodazey.com/norouz.html />
* <http://www.avesta.org/afrin/20100321_Naurooz_Prayer_Book_all_52_Pages_Landscape_Final.pdf />
* <http://www.theboofs.com/Hajki%20Noruz.htm />
[[Категория:Култура на Иран]]
[[Категория:Зороастризъм]]
[[Категория:Нова година]]
[[Категория:Международни дни на ООН]]
{{Link FA|fa}}
[[ar:نوروز]]
[[az:Novruz bayramı]]
[[ba:Нәүрүз]]
[[bn:নওরোজ]]
[[ca:Nowruz]]
[[ckb:نەورۆز]]
| |||