Опера: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 79.134.161.159 (б.), към версия на KamikazeBot |
||
Ред 3:
[[Файл:Palais Garnier.jpg|300п|мини|[[Пале Гарние]] в Париж, един от най-известните оперни театри в света]]
'''Операта''' е вид [[изкуство]], при което [[Пеене|певци]] и [[музикант]]и представят [[драма]]тично произведение, съчетавайки текст (наричан [[либрето]]) и [[музика]]. Операта е част от традицията на западната [[класическа музика]]. Тя включва много елементи на драматичния театър, като [[актьорско изкуство|актьорска игра]], [[декор]]и и [[костюм]]и, а понякога и [[танц]]и. Представленията обикновено се провеждат в предназначени специално за тази цел [[Оперен театър|оперни театри]] в акомпанимента на [[оркестър]] или по-малък [[музикален ансамбъл]].
Операта възниква в Италия в самия край на 16 век и скоро се разпространява в останалата част от Западна Европа. През 17 век [[Хайнрих Шюц]] в Германия, [[Жан-Батист Люли]] във Франция и [[Хенри Пърсел]] в Англия играят важна роля в установяването на местните национални традиции в операта. През 18 век италианската опера продължава да доминира в цяла Европа, с изключение на Франция, привличайки много чужди композитори. [[Опера серия]] е най-престижната форма на италианската опера до средата на века, когато [[Кристоф Глук]] оглавява движението за нейното реформиране. Днес най-авторитетната фигура в операта от края на 18 век е [[Волфганг Амадеус Моцарт]], който започва кариерата си с опера серия, но е най-известен със своите италиански комични опери - [[опера-буфа]].
Ред 9:
Началото на 19 век е свързано с възхода на стила [[белканто]] с работите на популярни и днес композитори като [[Джоакино Росини]], [[Гаетано Доницети]] и [[Винченцо Белини]]. По това време се появява и [[Голяма опера|голямата опера]] с характерните опери на [[Джакомо Майербер]]. Средата и втората половина на 19 век е златният век на операта, доминиран от [[Рихард Вагнер]] в Германия и [[Джузепе Верди]] в Италия. През този период възникват и самостоятелни оперни традиции в Централна и Източна Европа, най-вече в Русия и Чехия. Операта запазва популярността си и през периода на [[веризъм|веризма]] в Италия и съвременната френска опера до [[Джакомо Пучини]] и [[Рихард Щраус]] в началото на 20 век.
Развитието на операта през 20 век е свързано с множество експерименти с модерни стилове, като [[атоналност]] и [[сериализъм]], [[неокласицизъм]] и [[минимализъм]]. С появата на звукозаписната техника оперната музика става достъпна до по-широка публика от посетителите на оперните театри. По-късно операта започва да се изпълнява по [[радио]]то и [[телевизия]]та и дори да се пише специално за тези медии.
== История ==
| |||