|
'''Емпедокъл''' е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[философ]] и гражданин на [[Агригент]], известен още с гръцкото си име [[Акрагант]], [[колония]] на гр. [[Гела]] в [[Сицилия]]. Смята се, че е живял някъде между 483 до 423 година преди Хр. Във философската си поема ,,За природата" той смята, че в основата на света и нещата стоят четирите стихии-земя,въздух,вода и огън. Тези стихии се привличат или се отблъскват или както казва авторът - цари дружба или враждебност. За Емпедокъл това се явява и като основа на естественния отбор при живите същества, при които се налагат съществата с най-добра комбинация между четирите стихии. Друга прочута негова философска поема, от която са запазени фрагменти, е "Пречиствания", излагаща възгледите на Емпедокъл за душата и прераждането.
Според легендата, за да не бъде видян, че умира и така поклониците му да разберат, че не е бог, се хвърлил в кратера на Етна.
Емпедокъл е една от най-широко надарените личности в историята на философията. С него в това отношение могат да се мерят само личности като Питагор, Аристотел, Лайбниц. Той е бил освен изтъкнат политически деятел, още забележителен оратор. Аристотел дори го смята за основател на риториката, тъй като пръв и теоретически се занимавал с този въпрос.
Емпедокъл е автор на две философски съчинения в хекзаметри, е доста изкуствено-риторичен и митологично-символичен стил. Едното е под общото име „peri physeos” и разглежда чисто философски въпроси, а другото, което изглежда е написано по-късно, може би вече в изгнание е посветено повече на религиозно-философски и етически проблеми. То носи интересното име „Очиствания”. Общо двете съчинения с обхванали около 5 000 стиха, но от тях са запазени отделни фрагменти-всички около 450 стиха. Във философията на Емпедокъл, както се изтъква от историците, вече поради всестранната надареност на неговата личност, са застъпени всички положителни елементи на дотогавашната философия, макар и в интересна външна форма и вътрешно състояние. От повечето автори се възприема, че той и формално се е числил към съюза на питагорейците, но други, като Винделбанд смятат, че това е било невъзможно вече, поради самия факт, че питагорейците са били политически на страната на аристократите, а самият Емпедокъл е бил демократ. Всички обаче изтъкват вътрешното сходство в живота на Питагор и Емпедокъл.
Основното във философията на Емпедокъл е учението му за така нареченото от него-„корени за всичко” или основни вещества, елементи, от които е съставено всичко в света. Те според него са четири: земя, вода, въздух и огън. Тези елементи са непроизлезли, неунищожими и количествено неизменни; ще рече, че имат белезите на единното битие, както го описва Парменид. От друга страна те влизат във все нови количествени съчетания и така именно произлиза многообразието в света, което не е само видимо, а е реална действителност. При това елементите сами по себе си са абсолютно неподвижни, инертни и се привеждат в движение от две съществуващи отвън и независими от тях
{{философ-мъниче}}
{{Древна Гърция-мъниче}}
|
