Йожен Дьолакроа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
JackieBot (беседа | приноси)
м Robot: mk:Ежен Делакроа is a featured article
Редакция без резюме
Ред 16:
Дьолакроа се обучава при [[Пиер-Нарсис Герен]] в [[неокласицизъм|неокласическия]] стил на [[Жак-Луи Давид]], но е силно повлиян от по-яркия и богат стил на фламандския художник [[Петер Паул Рубенс]] (1577-1640), както и на своя съвременник, французина [[Теодор Жерико]], чиито работи поставят началото на романтизма в живописта.
 
Пътува до Великобритания (1825), Алжир (1831-32), Мароко, Испания, Белгия.
В творчеството на Дьолакроа преобладават съвременни и исторически сюжети. Техниката му оказва значително влияние върху следващите поколения художници, като по-специално употребата на изразителни цветове е силно засяга оформянето на [[импресионизъм|импресионизма]].
 
През 1822 представя картината "Данте и Вергилий", която е пълна с емоционално напрежение и мрачни и трагични чувства.
 
Картината "Клане В Хиос" изобразява страданието на гърците под турско робство. Тя е пропита с драматизъм, вътрешно напрежение и съчуствие към страдащия народ, като повечето му картини.
 
Платната му са вдъхновени предимно от исторически и литературни (от произведенията на Шекспир, Гьоте, Байрон, Скот.) сюжети.
 
През 1830 г. под влияние на Юлската революция във Франция, Дьолакроа Рисува велика картина "Свободата водеща народа" ("Свобода на барикадите"). Тя изобразява алегоричната фигура на свободата близо до реалните участници във въстанието.
 
След пътуванията си до Алжир и Мароко, Дьолакроа рисува поредица от картини, белязани с екзотичен и романтичен блясък, с чувство за национална идентичност, морал и символи ("Алжирские женщины", 1833-34, "Еврейская свадьба в Марокко", 1839,).
 
Делакроа прави и портрети ("Ф. Шопен", 1838, Лувр) и многобройни произведения в областта стенописа (Bourbon дворец в Париж, 1833-47).
 
Живописната система на Дьолакроа представлява нова стъпка в развитието на френската живопис. Художникът използва цветът като емоционален израз. Той е един от първите които използват: принцип за разлагане на цветовете, система от допълнителни тонове, цветни сенки и отражения. Той оказва силно влияние върху художниците импресионисти и постимпресионисти, както и върху стила на модерното изкуство на ХХ в.
 
 
== Външни препратки ==