Новград: Разлика между версии

Районът на с. Новград с благоприятния си климат, плодородна почва и близостта на реките [[Янтра]] и [[Дунав]] е привлякъл заселници от най-дълбока древност. Най-старите познати материали са от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]]/5-4 хил. години пр. Хр./. През бронзовата[[Бронзова епоха|бронзовата]] /2750-1200 г пр. Хр./ и [[Желязна епоха|желязната]] /12-1 в. Пр Хр./ епохи районът бил заселен от траките[[траки]]те. Тяхното присъствие е засвидетелствано от множество тракийски надгробни могили, глинени съдове, железни сечива и инструменти. През 1937 година, при изграждане на дигата на река Студена при мелницата са открити 10 броя бронзови брадвички, които се намират в [[Национален археологически институт с музей|Националния археологически музей]].

Село Новград е основано след [[1388]] г. от оцелелите местни българи след разрушаването от [[Османска империя|османците]] на съществувалата в близост [[крепост]] ''Неокастро'' (Новакесри). Крепостта е построена от византийците по време на византийското владичество, а по-късно с възобновяването на българската държава е преименувана на ''Новград''. Крепостта се е намирала на 4 км североизточно от днешното село на върха Калебаир, на левия бряг на река [[Янтра]]. Издигната е била на високо и непристъпно място над реката и единствената ѝ достъпна страна е била откъм изток, където е имало изградена крепостна стена и ров. Новградската крепост е превзета от турците през 1388 г. при похода на 30-хилядната армия на Али паша северно от Стара планина. Вбесени от оказаната съпротива от защитниците на крепостта, османците избили по-голямата част от населението и практически сринали крепостта до основи. Малцината спасили се българи изградили край развалините ѝ новото селище, носещо името на унищожената крепост - Новград.

През лятото на 1868 г. воеводитевойводите Х.[[Хаджи Димитър]] и Ст.[[Стефан Караджа]] застават начело на чета от близо 130 човека. Предварителният план предвижда, след прехвърлянето на българска земя, да бъде обявено въстание и четата да послужи за катализатор на всеобщо освободително движение.

След като приключва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, прехвърлят се на малък остров на р. Дунав и от там на 18 юли със закрита гемия достигат до българския бряг. Мястото на преминаването е западно от устието на р. Янтра при “Бостанската курия”, в близост до местността “Янково гърло”. Тогава околният терен е представлявал блатиста низина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на р. Студена. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турците, воеводитевойводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между Русе и Свищов, и възможно най-бързо да се достигне Балкана. Оттук започва саможертвеният им боен път, преминал през сражения при Караисен, Карапанова кория, Вишовград, Канлъдере, Бузлуджа.

[[Скален манастир|Скалните манастири]] в границите на днешна България се появяват още преди създаването на [[Първа българска държава|Първото българско царство]], подновяват съществуването си след приемането на християнството за официална религия на България през 864 г. и достигат до най-голямото си разпространение през периода на Втората[[Втора българска държава|Втората българска държава]](XІІ-ХІVв.)

Трудно е да се посочи времето на тяхното възникване. То може да бъде търсено в нуждите на новопокръстените християни от собствен храм (ІХ-Х в.), но може и да са от времето на Второто царство. Възможно е появата им да е свързана с разпространението на [[Исихазъм|исихазма]] през ХІV в.-исихазмът тогава той е допуснат като религиозна доктрина от българската православна църква. Монасите-исихасти, като последователи на идеите от времето на ранното християнство се стремят към единение между човек и Бог, чрез безмълвие, смирение, пост и молитва. Скалните пещери и ниши край р. Янтра дават възможност за уединение на търсещите духовно израстване аскети.

На центъра на селото се намирае намирал и огромен паметник на Ленин, но турците в селото го срутихасрутват.

Марковият кръст се намира на левия бряг на р. Янтра, близо до с. [[Джулюница (Област Русе)|Джулюница]]. Разположен е високо в скалите и представлява издълбан кръст в предварително заравнена основа.

Някои свързват появата му с дейността на Дели Марко и реални исторически събития, повдигнали духа на поробените българи. В края на ХVІ в. започва австро-турска война, в която на страната на австрийците се включват Влашко, Молдова и Трансилвания. Южно от р. Дунав действа в унисон с влашкия владетел Михаил Храбри голям конен отряд, предвождан от Дели Марко и Баба Новак. Други обвързват Марковия кръст с подвизите на [[Крали Марко]]. С течение на времето се е получила приемственост между едноименните персонажи, като започва да доминира по-популярният епически герой - Крали Марко.

В следващите дни са освободени околните села, изгражда се понтонен мост над р. Янтра, по който русите продължават настъплението си към укрепения от турците четириъгълник Русе – Силистра - Варна – Шумен.

Голяма част от местното население преминава в услуга на руската армия. Със своите каруци селяните превозват ранени и заболели войници до военните болници в с. Ценово и с. Джулюница, карат храна и боеприпаси.

Началото на Българското опълчение е поставено в края на 1876 година в град Кишинев. В него участват български доброволци – емигранти.

Роден на 20.07.1841година1841 вгодина във Велико Търново, починал в с. Калтинец през 1903 година.

През май 1876 година постъпил в четата на Панаьот[[Панайот Хитов]] и взема участие в Сръбско- Турската война. На 18.05.1877годинае1877 записанвгодина е записан в 4 дружина, 2 рота. Напуска Опълчението на 13 май 1878 година. След Освобождението живее в град Свищов и село Новград. По занятие е бакалин.

Роден 1850 годг. В гр.Свищов. Постъпил в Опълчението на 10 юли 1877 година в 11 дружина. Уволнен на 27 юли 1878 година. След това живее в село Новград и се занимава със земеделие.

* Димитър (Митьо ) Илиев Павлов

Според дружинното му свидетелство служи в 5 дружина , 4 рота от 4 август 1877година1877 година до 21 юни 1878 година . Награден със сребърен медал.

На 8 юли 1877 година постъпил в Българското Опълчение. Последователно служи в 12 ,10 и 5 дружина. Награден със сребърен медал. След Освобождението живее в село Новград и се занимава със земеделие.

Училището е основано през 1872 година. През 1972 година се чества 100 годишен юбилей и бе наградено с орден "Кирил и Методий " втора степен. Сега в училището учат децата от с.селата Новград, Кривина, Джулюница и Беляново.В селото има и читалище.