Новград: Разлика между версии

'''Новград''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Ценово]], [[Областобласт Русе]].

Районът на с. Новград с благоприятния си климат, плодородна почва и близостта на реките [[Янтра]] и [[Дунав]] е привлякъл заселници от най-дълбока древност. Най-старите познати материали са от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]]/ (5-4 хил. години пр. Хр./). През [[Бронзова епоха|бронзовата]] /(2750-1200 г пр. Хр./) и [[Желязна епоха|желязната]] /(12-1 в. Прпр Хр./) епохи районът бил заселен от [[траки]]те. Тяхното присъствие е засвидетелствано от множество тракийски надгробни могили, глинени съдове, железни сечива и инструменти. През 1937 година, при изграждане на дигата на река Студена, при мелницата са открити 10 броя бронзови брадвички, които се намират в [[Национален археологически институт с музей|Националния археологически музей]].

Село Новград е основано след 1388 г. от оцелелите местни българи след разрушаването от [[Османска империя|османците]] на съществувалата в близост [[крепост]] ''Неокастро'' (Новакесри). Крепостта е построена от византийците по време на византийското владичество, а по-късно с възобновяването на българската държава е преименувана на ''Новград''. Крепостта се е намирала на 4 кмkm североизточно от днешното село на върха Калебаир, на левия бряг на река [[Янтра]]. Издигната е била на високо и непристъпно място над реката и единствената ѝ достъпна страна е била откъм изток, където е имало изградена крепостна стена и ров. Новградската крепост е превзета от турците през 1388 г. при похода на 30-хилядната армия на Али паша северно от Стара планина. Вбесени от оказаната съпротива от защитниците на крепостта, османците избили по-голямата част от населението и практически сринали крепостта до основи. Малцината спасили се българи изградили край развалините ѝ новото селище, носещо името на унищожената крепост - Новград.

След като приключва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, прехвърлят се на малък остров на р. Дунав и от там на 18 юли със закрита гемия достигат до българския бряг. Мястото на преминаването е западно от устието на р. Янтра при “Бостанската курия”кория”, в близост до местността “Янково гърло”. Тогава околният терен е представлявал блатиста низина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на р. Студена. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турците, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между Русе и Свищов, и възможно най-бързо да се достигне Балкана. Оттук започва саможертвеният им боен път, преминал през сражения при Караисен, Карапанова кория, Вишовград, Канлъдере, Бузлуджа.

[[Скален манастир|Скалните манастири]] в границите на днешна България се появяват още преди създаването на [[Първа българска държава|Първото българско царство]], подновяват съществуването си след приемането на християнството за официална религия на България през 864 г. и достигат до най-голямото си разпространение през периода на [[Втора българска държава|Втората българска държава]](XІІ-ХІVвХІV в.)

Трудно е да се посочи времето на тяхното възникване. То може да бъде търсено в нуждите на новопокръстените християни от собствен храм (ІХ-Х в.), но може и да са от времето на Второто царство. Възможно е появата им да е свързана с разпространението на [[Исихазъм|исихазма]] през ХІV в.- тогава той е допуснат като религиозна доктрина от българската православна църква. Монасите-исихасти, като последователи на идеите от времето на ранното християнство, се стремят към единение между човек и Бог, чрез безмълвие, смирение, пост и молитва. Скалните пещери и ниши край р. Янтра дават възможност за уединение на търсещите духовно израстване аскети.

НаВ центъра на селото се е намирал и огромен паметник на Ленин, но турците в селото го срутват.

Марковият кръст се намира на левия бряг на р. Янтра, близо до с. [[Джулюница (Област Русе)|Джулюница]]. Разположен е високо в скалите и представлява издълбан кръст в предварително заравнена основа. Някои свързват появата му с дейността на Дели Марко и реални исторически събития, повдигнали духа на поробените българи. В края на ХVІ в. започва австро-турска война, в която на страната на австрийците се включват Влашко, Молдова и Трансилвания. Южно от р. Дунав действа в унисон с влашкия владетел Михаил Храбри голям конен отряд, предвождан от Дели Марко и Баба Новак. Други обвързват Марковия кръст с подвизите на [[Крали Марко]]. С течение на времето се е получила приемственост между едноименните персонажи, като започва да доминира по-популярният епически герой - Крали Марко.

Местните хора разказват легенди, сред които и тази: „Турците отвлекли млади български девойки. Крали Марко ги освободил, но докато се борел за свободата им, разсякъл скалата и така се образувал Марковият кръст.„"

Българите от селата по долното течение на река Янтра имат щастието да посрещнат свободата в самото начало на войната. На 15/ (27/) юни 1877 година в района на град Свищов руската войска успешно извършва главното форсиране на р. Дунав. Организират се три отряда, най-големиятотголемият от които /Русчушкия/(Русчушкият) напредва на изток и предните му части заемат на 24юни24 юни /(6 юли/) позиции при с . Новград.

В следващите дни са освободени околните села, изгражда се понтонен мост над р. Янтра, по който русите продължават настъплението си към укрепения от турците четириъгълник Русе – Силистра - Варна – Шумен.

====Опълченци, родени и живяли в с. Новград====

До началото на войната се създават шест дружини, под командването на генерал [[Николай Столетов|Н.Г. Столетов]]. След преминаването на р. Дунав се пристъпва към сформирането на още шест дружини. За да ускори набирането на доброволци, българският офицер в опълчението [[Райчо Николов]] предприема обиколка в освободените села около град Свищов. От този край се записват 354 младежи, които преминават подготовка и стават неразделна част от тази българска доброволческа войска.

През май 1876 година постъпил в четата на [[Панайот Хитов]] и взема участие в Сръбско- Турскататурската война. На 18.05.1877 година е записан в 4 дружина, 2 рота. Напуска Опълчението на 13 май 1878 година. След Освобождението живее в град Свищов и село Новград. По занятие е бакалин.

Роден 1850 г. В гр. Свищов. Постъпил в Опълчението на 10 юли 1877 година в 11 дружина. Уволнен на 27 юли 1878 година. След това живее в село Новград и се занимава със земеделие.

Според дружинното му свидетелство служи в 5 дружина , 4 рота от 4 август 1877 година до 21 юни 1878 година. Награден със сребърен медал.

Училището е основано през 1872 година. През 1972 година се чества 100 годишен юбилей и бе наградено с орден "Кирил и Методий" втора степен. Сега в училището учат децата от селата Новград, Кривина, Джулюница и Беляново. В селото има и читалище.

Съборът на селото е в първата неделя на ноември.